Фортуната се гордееше със сексуалните си умения. Нейният скуирт беше рядко емоционален и силно обилен. Сякаш изригваше Йелоустонски гейзер. След всеки такъв поне дузина сушилници за чаршафи бе нужна, за да ги подсуши след поредната й свенлива изява. А пипнеха ли я за пубиса, тя като мецосопран изпяваше възклицателното: Ой! Ой! Ой! И...свършваше немедлено...в ръцете на безкрайно изненадания пореден неин обожател, дарявайки го още преди това със слузеста бяла мъзга.
Ех ти, Фортуната! Със свещ да я търсеха мъжете, нямаше да я намерят, защото тя винаги ги изпреварваше. Както обичаше авторитетно да се произнася бай Васил Кисята:
"Истинските мъже, Мето, са любители на безкористния секс!"
Уви, Фортуната успя да ощастливи и него. И когато бай Васил навлизаше мощно в нея, тя достигаше най-високите небеса с истеричния си мецосопран, вибриращ от задното й обладаване:
"Тотално...!"
...А после заприличваше на умиротворено пиле фрикасе (обилно залято с бял сос). И чертите на лицето й се отпускаха, и ...