Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха за екзотичен водопад на Карибите. Дългите й реещи се кестеняви коси и тези устни. Устни, който той горещо захапваше и желаеше. А сега събуждаха единствено метален вкус в устата му. Нежното и необременено от съвременните разкрасителни боклуци лице, бе нахлузило демонична маска.
Йордан бягаше.
Не усещаше парливите ръце на студа, които го прегръщаха изпод веещата се на морския вятър риза. Лицето му бе раздрано. От десния му лакът, рана капеше по снега. Държеше окървавен нож в ръката си. Посока нямаше. Искаше само да изчезне от апартамента си, в който пребиваваше древно славянско зло, дух от друго време и епоха. Да! Тя извика кикимората. Тя му бе подарила огромно огледало с масивна и избеляла бя ...