... Китара без струни...

Той правеше секс с нея, той докосваше нея, целуваше нея, излизаше с нея, но обичаше друга. Душата ù беше китара, трепереща в ръцете му... издаваща най-нежните звуци под пръстите му. Но захвърлена в прашния ъгъл, от мъка ù се скъса струна. Безполезна и ненужна вече, тя не можеше да произведе онези звуци без него. Тръпнеща в очакване на вечерта, когато той отново ще е с нея и тя ще забрави другата жена под ласките му нежни. Всичко ще продължи до сутринта и на нея това ù е известно. Деня посреща отново сама със спомените, които бавно я убиват. Но цял ден очаква вечерта, за да види онзи, който скъса всички струни... без звук и без надежда за живот... живееше за него.