Книга без заглавие

- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целта. Тя продължаваше да стои непоколебима и величествена в бялата си рокля. Като се замисля, изглежда безумно красива. Може би затова е толкова убедена и решителна - помислих си замаяна от многото изпито уиски. Преди да се усетя, палех поредната си цигара, издишвайки грубо дима в безупречното ù лице.

- За коя се мислиш, та се появяваш без предупреждение тук с прелестната си визия, изящното си тяло и съвършеното си лице?

Нито дума, нито една малка сричка в отговор. Само се приближи към светлината и ме погледна с изпепеляващите си очи. Тогава видях нещо, което до този момент не бях забелязала, имаше хиляди белези по себе си, най-различни по форма, вид и размери.

- Какво е това? Кой ти го причини? Защо си позволила?

Не спирах да редя въпрос до въпроса и да недоумявам. За нея знаех малко. Може би само името ù. Бях чувала за нея, за безумната ù хубост и за това, че когато си набележи някого, той не може да оцелее пред великолепието ù. Струва ми се, че ми бяха разправяли, че се казвала Любов, но помня ли след толкова алкохол. Исках да я зашлевя след всичко, което ми бяха казвали за нея, за огромната ù сила. Страхувах се, че може би е по-силна от мен. Възможно ли е?! Та тя е само една красота. Но тези белези... Движеше се грациозно и безшумно. Посочи ми една книга на прашната лавица и седна съвсем необезпокоявана на стола. Загледах се в корицата, но нямаше заглавие, нищо ... Отворих я и зачетох. Тя е необикновена, крие се във всяко човешко сърце, но малцина успяват да я открият и познаят. Тя е щастие от съществуването на някого и няколко. Тя е емоция понякога примесена с болка, но рядко, защото самата ù поява е радост. Много са я ранявали, защото не са я разбирали и оценявали. Тя носи белезите от хорския страх и невежеството им. Тя е Любовта, но не името ù е важно, а силата, която притежава и с която запленява хората. Тя не се подчинява на забрани и закони, не раболепничи, не пита, не отговаря, не поробва и не изисква да бъде притежание, не търси и не дава, само я има, за да дава смисъл на човешкия живот и да ни прави смислени и по-добри.