Книгите. Какво по-красиво от тях?
Книгите. Какво по-красиво от тях?
Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дървото е толкова чисто нещо. Непознато за мен. Как така ще го убивам, за да бъда аз… възвисена?
Хартията в ръцете ми – това е мъртва хартия. Мисълта в главата ми – хартиена. Мисля и за оцеляване. Възможно ли е да оцелявам с блог? Сайт? Книга? Те не се ядат.
А не изтощава ли работата способността ни за креативност? Не ни ли превръща от живи, в мъртви дървета? Може би трябва да оставяме писането само на машините, за да бъде изцяло рециклируемо. А ние да се оставим на съвременните вегетариански течения и да бъдем по-добри. А може би работата оставя място за почивка. Иначе почиването щеше да бъде протяжно и скучно, изпълнено с дълги следобеди на все същата телевизия…
Любопитно ми е защо няма една телевизия, направена от този, една от онзи и ние да избираме между тях, както книгите. Същото и с интернет – защо няма един интернет, направен от този, един от онзи… То, формално има, различни сайтове, различни телевизионни програми, но… Но къде ли отива културата, индивидуалността, различността… Защо сякаш са само привидни?
Знам, че започвам с хартиена мисъл. Знам и, че ще пиша.
1-ви октомври 2016г.
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви много, Ивайло, Младен, Петър, Албена, за споделените размисли! Дано книгата оцелее - под каквато и да е форма, стига формата да съхрани книгата! Някои хора мислят, че има ли текст между две корици, значи е книга. И друго - няма ли хартия, няма ли книга? Има, разбира се, но разгръщането на страниците е несравнимо усещане, а съхранението на думите на материален носител, който е удобен и за съхранение, и за четене, и за съзерцаване - това само класическата книга с твърди корици го постига! Има вече хартия, която не се прави от дървета, има и най-различни модерни материали, все някой е екологичен. Вярвам, че класическата книга ще оцелее още много, много човешки поколения, стига да има кой да я иска
Мисълта е важна при нея - да бъде малък рай за читателя, а не конкретният материал, стига да е хубав - той може да се променя с времето, самото съществуване на книгата не би трябвало да поставяме под въпрос, то винаги ще е необходимо на човека. -
Интересни размисли, Йоанче!... И аз се замислих... Поздравявам те!
-
Ох, ако се върнем години назад неволно си припомняме опашките пред някоя книжарница където са пуснали '' ново заглавие'', когато наред с желаната книга ти даваха и от застоялите заглавия, хем да върви оборотът, хем да се обогатим ...В наше време интернет предлага всичко, само с едно докосване си при друго произведение, друг автор...Като клошар понякога се заглеждам около кофите за боклук, с нахвърлени ''ненужни ''книги, нахвърляни '' хартиени мисли ''
-
Интересни теми повдигаш, Йоана. За привидните различия, които ни превръщат в неразличими - сиреч в тълпа. И за хартиените мисли. А относно книгите е хубаво да си припомняме по-честичко "451 градуса по Фаренхайт" на покойния Рей Бредбъри. Вечна му памет!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
