Книгите. Какво по-красиво от тях?
Книгите. Какво по-красиво от тях?
Какво по-красиво от тях? Знам, че има много неща във вселената, които да обичаш, но… книгата? Не съдържа ли тя всичко в себе си? Тяло, така ранимо, и все пак съдържащо всичко.
Защо, като имаме интернет?
По-малко умиращи дървета. Повече мисъл. Иска ми се да има повече книги и по-малко смърт. Но дървото е толкова чисто нещо. Непознато за мен. Как така ще го убивам, за да бъда аз… възвисена?
Хартията в ръцете ми – това е мъртва хартия. Мисълта в главата ми – хартиена. Мисля и за оцеляване. Възможно ли е да оцелявам с блог? Сайт? Книга? Те не се ядат.
А не изтощава ли работата способността ни за креативност? Не ни ли превръща от живи, в мъртви дървета? Може би трябва да оставяме писането само на машините, за да бъде изцяло рециклируемо. А ние да се оставим на съвременните вегетариански течения и да бъдем по-добри. А може би работата оставя място за почивка. Иначе почиването щеше да бъде протяжно и скучно, изпълнено с дълги следобеди на все същата телевизия…
Любопитно ми е защо няма една телевизия, направена от този, една от онзи и ние да избираме между тях, както книгите. Същото и с интернет – защо няма един интернет, направен от този, един от онзи… То, формално има, различни сайтове, различни телевизионни програми, но… Но къде ли отива културата, индивидуалността, различността… Защо сякаш са само привидни?
Знам, че започвам с хартиена мисъл. Знам и, че ще пиша.
1-ви октомври 2016г.
© Йоана All rights reserved.
Мисълта е важна при нея - да бъде малък рай за читателя, а не конкретният материал, стига да е хубав - той може да се променя с времето, самото съществуване на книгата не би трябвало да поставяме под въпрос, то винаги ще е необходимо на човека.
