Когато боговете ходели по земята, част 7
1.4K
0
0
16 min reading
| В същото време Арес бродел в другата част на гората и ругаел страшно. От Минитавъра нямало и следа. Като видял, че не може да го открие, той също се върнал назад по пътя, по който беше дошъл. Борео, богът на вятъра, също ударил на камък. - Какво става? Видя ли Минотавъра? - попитал го Арес, а очите му хвърляли мълнии. - Няма следа от него! Обърнах цялата гора наопъки, претърсих всеки храст, дори се спуснах в дола - нищо! - Хадес го е взел! - изруга богът на войната, без да знае, че Хадес наистина беше взел душата на страшния звяр. - Аз също се връщам с празни ръце! Боговете седнали на два крайпътни камъни и зачакали своите другари. Първи се задал Дионисий, а лицето му било блед като на... мъртвец! - Ей, ти изглеждаш, сякаш Цербер те е душил! - извика Арес. - Уби ли Минотавъра? - Не знам къде е Първобитният звяр, но имам тъжна новина. Кралица Главка е мъртва. Също и любовника ù. - Какво?! - изкрещя богът на войната и подскочи от камъка. - Мъртва?! - Да - въздъхана дълбоко богът на виното. - Навярно е жертва на отмъщението на Афродита... - Афродита казваш?! - намръщи се Борео. Той не обичаше богинята на любовта, понеже беше надменна и на няколко пъти беше отблъснала любовта му. - Как е възможно?! Имаш ли доказателства? - Всички - богове и хора знаят омразата, която Афродита таи към Главка. Омраза, заради несравнимата ù красота! Дионисий им разказа накратко как я намерил мъртва в подножието на канарата. - Дори намерих това! - каза той победоносно и измъкна короната на Зевс. Боговете извикаха от почуда. - Зевс ще те възнагради богато! - рече зависливо Борео. - Дано да развърже кисията си! - въздъхна Дионисий. - Искам да си построя нов храм в Рим. Старият е запустял и за нищо не става! - Как за нищо да не става?! - ухили се Борео. - Поне половината от незаконните бебета са заченати в твоя храм. Ако не друго, поне за публичен дом става! А дори може да... Борео не завърши, защото в съшото време се разнесе весела мелодия. Беше от лира. - Аполон! - извика Арес. - Да го видим защо е весел?! Боговете го наобиколиха любопитно. Видът на Аполон беше победоносен, сякаш беше разбил цяла неприятелска армия. - Да не би случайно да си убил Минотавъра с лирата си? - присмя му се Арес, без да знае колко близо бе до истината. Не виждам да носиш никакво оръжие! - Не ми трябва оръжие като имам това! - Богът на Любовта потупа по арфата. Той изчака няколко минути и когато любопитството на боговете стигна до точката на кипене, той продължи: - Минотавърът е на гости на... Хадес! - добави той победоносно. Той развърза торбата си и измъкна езика и металните косми. - Ха, ха, ха! - затресоха се от смях боговете. - Това не е езикът на Минотавъра. Тялото му е желязно, езикът - също. Това е езикът на някое диво прасе, а не на страшния звяр. - Аполончо, с тези нежни ръчички не знам как ще хванеш див глиган, а какво ли пък остава за Минотавър - присмял му се Арес. - Ами космите? И те ли не са негови? - намръщил се Аполон. - Космите ли? - ухили се Борео. - Голяма работа. Намерил си скалата, където Минотавърът се е чешел и... просто си изчакал да се махне, за да ги обереш от земята! - Ццц! - зацъкал с език Аполон. - Когато ви дойде ума в главата, бухал на кавал ще засвири! Ако езикът на Минотавъра е железен, как би дъвкал. Големи умници сте - на три магарета сено не можете да разде... Аполон преглътна уплашено, защото Арес сви юмруци и го изгледа свирепо. - Ъ...ъ...ъ... - запъна се Богът на Любовта. - Това е неговият език. Кълна се в Зевс! Аз го убих. Сластните устни на Главка ше бъдат мои - притвори очи Аполон и се размечта. - Ха, ха,ха! - разсмя се Борео. - Сластните усни на Главка, а?! Разбира се можеш да ги имаш... ако слезеш в Подземното царство на Хадес. - Хадес?! - изтръпна Аполон. - Не се шегувай, Борео, моля те! - Главка и любовникът ù са мъртви. Дело на Афродита. - Хадес я взел! - изруга Аполон. - Тая мръсница! Защо? Защо Главка?! - Много просто! - повдигна рамене Дионисий. - Афродита не може да търпи по-голяма красота от нейната. Същото би сторил Слънцето, ако Луната би го засенчила. - Покажи ни трупа на Минотавъра - намеси се Арес. - Юнак като тебе - зяпнал да лапне бивол и лапнал цяла... муха! - Ще видим! Ще видим! - намръщи се Аполон. Искаш ли да се хванем на бас? Какво ше заложиш? Аз ще заложа лирата си. - И какъв бог на любовта ще бъдеш без лирата си? - ухили се Арес. - Щом искаш аз ще заложа моите доспехи. - Защо са ми доспехите? - намръщи се Аполон. - И без това са тежки и не мога да ги нося. - Изковани са лично от Хефес и имат голяма стойност. Ако не друго, поне можеш да ги продадеш и да си построиш нов храм в Александрия. Зевс и Хера вече имат по пет храма там. Другата година аз ще си построя третия храм. - Дадено! - рече Аполон и присви очи. - Надявам се, че ще държиш на думата си, защото... - Не се бой! - успокои го Арес. - Дионисий и Борео са свидетели. - Добре!Да вървим. Следвай ме! Четиримата богове се отправиха към леговището на Минотавъра. Горкият Аполон! Той не знеше, че сега, когато звярът беше мъртъв, тялото му беше станало пир за орляк огнени мравки - цял легион от блатата на Кехерия. За по-малко от час, те го оглозгаха до костите, дори бяха осмукали костният му мозък. Малко по-късно едно овчарче минало оттук и видяло кокалите. - Ще си направя хубава костна пищялка - си рекло то и пуснало кокалите в торбата. Така от Минотавъра не бе останало и следа. - Е, това ли е Минотавъра?!- подритнал костите Арес. Тои надигнал един кокъл от земята и добавил: - Тези кости са навярно на човек, опушен от огнения му дъх! - Кълна се в Зевс, че Минотавърът беше тук! - проплака Аполон и взе да отстъпва назад. - Някой зъл магьосник навярно... - Давай лирата! - пристъпи към него Арес и сви заканително юмруци. - Двай лирата, преди да съм ти разбил зъбите. - Но аз убих Минотавъра, - облиза пресъхналите си усни Аполон. - Моля те! - той падна на колене пред Арес и прегърна могъщите му крака. - Не ми взимай лирата. Без нея съм загубен. Всички ще ми се присмиват. - Може да ти я оставя... - замисли се Арес, - ако ми построиш три храма. Един в Рим, един в Спарта и един във Филипополис. - Но вече имаш пет храма в Рим! - почти проплака Аполон. - Зощо са ти повече? - Да или не? - рече Арес и сложи лирата на коляното си. - Не ми губи времето! - Добре, добре! - изпъшка Аполон - Ще тряба да изтегля всички спестявания от банката. Не може ли да изчакаме до Нова година, докато парите ми се олихвяват и после... - Имаш 6 месеца да ми издигнеш три храма. И солидно строителство - също като храмовете на Зевс искам, а не като керпичиния храм на Дионисий. - Ох, ооох, паричките ми! - въздъхна Аполон и от очите му се търкулна една сълза. Той беше голям скъперник и сърцето му се късаше, когато знаеше, че трябва да похарчи цяло състояние, за да построи три храма на Арес. Но арфата беше безценна и ако Арес я счупешеили продадеше на някой, Аполон беше загубен. Без арфата той не можеше да спечели сърцето дори и на обикновена куртизанка от долнопробна кръчма"Веселата куртизанка"... - Добре, добре. Само пази лирата ми като зеницата на очите си. Аз ще ти построя трите храма. - Да се връщаме на Олимп - махна с ръка Борео.- Главка е мъртва, Минотавърът изчезна в дън земя, кралят е мъртвопиян - какво повече ни задържа тук?! - Прав си! - подкрепи го Дионисий. - Богините ще са бесни, че се измъкнахме. - Да вървим - намръщи се Аполон и захвърли езика на Минотавъра. Езикът му се превърна в пепелянка и тя бързо се скри в храстите. - Видяхте ли? - каза изумен Аполон. - Аз ви казвам истината... - Евтини трикове! - каза Арес и дръпна клепача на окото си. - Тук гемии плуват ли? Боговете се върнали в Олимп, където за тяхно най-голямо учудване богините ги посрещнали любезно. - Зевс ви кани на угощение - им казали те. - Всички ви чакат, побързайте. Боговете се зачудили и се отправили към двореца на Зевс. На входа ги посрещна Змей Горянин, страшният триглав змей-пазач, който Зевс беше домъкнал със себе си от последното му посещение в Сибирската пустош. Змей Горянин имаше лъскава, биволска и чакалска глава и имаше тяло на тигър и змийска опашка. - Хррррр... - зина лъвската глава на Змей Горянин и показа страшните си зъби. Боговете се разтрепераха като листа на трепетлика и отсъпиха уплашено назад. - Пъ...пъ...пъ...рррво, Боже - запелтечи Аполон. - кажи на Ццц...цццербер да ни пусне! - Това не е Цербер, глупчо - ухили се Зевс. - Това е Змей Горянин и той е кротичък като овчица. Само един път да ви узнае. Ела тука, Горянчо. Ела, тука, миличко. Змей Горянин се разлая радостно и побягна към Първобога. - Ох, сладкото ми, на! - той подхвърли една плешка на Аполон. - Дай я на змея и той няма да те лае. Аполон залитна от тежеста на плешката, но успя да я задържи. Кръвта покапа по бялата му туника и той почувства как кожата му настръхва. - Брррр! - разтърси тялото на Аполон. - Туниката ми! Виж какво стана! - оплака се той. - Какво по-добре - ухили се Арес, - с мръсна туника, но цял или на парчета?... - На, яж! - подхвърли Аполон бута на Змей Горянин, който се приближи с ръмжене. - Бъди добро куче и яж! Горянчо подуши месото, но не отхапа. - Яж, пиленце - рече Зевс. - Твоя е! Змей Горянин разтвори лявската си глава и задъвка бута. Когато свърши с месото, чакалската му глава оглозга кокалите, дори схруска и сухожилята. Накрая той се оригна с биволската си глава и изръмжа, сякаш искаше да каже: "Може да мине сега. - Той изръмжа още веднъж сякаш искаше да ги предупреди. - Бъдете внимателни, защото ви наблюдавам." Малките зли биволски очи ги изгледаха свирепо и Змей Горянин се облиза. - Я еще бог не покушал. Говорят что они очень вкусны (Още не съм ял бог. Казват, че те били много вкусни) - добави той на странен език, който боговете никога не бяха чували и който по-късно щяха да наречат "руски". - Кто че ли Змеят казва нещо! - прошушна разтреперан Аполон. - Каза, че боговете били много вкусни. И ако ме разгневите ще... Боговете усетиха как ледени тръпки полазват по гърбовете им. - Пусни ги! - проехтя гръмотевичният глас на Първобога. - Заповядайте на масата. Тост за новодошлите! Всички богове и богини вдигнали своите чаши, пълни с амброзия, само Аполон с малинов сок (нали си спомняте какво стана, когато Аполон се напи?!). - Първобоже! - казал гордо Дионисий. - Днес бях на земята и намерих... - той бръкна в торбата и измъкна безценната корона - твоята корона! Всички богове и богини навели глави и зашушукали. Дионисий се разтреперал и се огледал като изтърван заек. Той не могъл да долови какво си шушукат боговете и изгубил ума и дума. - Ще те хвърля в Царството на сенките, нещастнико! - изкрещя Зевс и се приготви да хвърли една светкавица върху Дионисий. - Ти си я откраднал, а сега я връщаш за награда, а? - Моля те, Първобоже, изслушай ме! - проплака Дионисий и започна да разказва историята за кралица Главка и любовника ù. Лицата на всички богове, дори и на Зевс,посърнаха, докато богините не можеха да прикрият своята радост. Най-весела и радостна от всички беше Афродита. Тя измъкна две вълшебни ябълки - те бяха от градините на Хесперидите и ги подаде на три Горгони, които бяха полубезсмъртни - богини от царството на Хадес. Самият той не беше на пира на Зевс, защото не можеше да се нарадва на новата си играчка - прелестната хубавица Главка! Горгоните повече от всичко на света обичаха да стоят на Олимп, отколкото долу в мрачнато Царство на Хадес. - Изяжте ги и ще се разхубавите! Горгоните, които не можеха да си намерят любовник, с изключение на гърбушкото Хефес - той в същото врене гниеше в тъмницата на Посейдон - се нахвърлиха върху вълшебните ябълки. - Моооя еее! - изръмжа Безимен Ужас и змийските очи на главата ù изсъскаха. - Не, моя е! Ассс първа я хванаааах! - изсъска злобно Нощен Терор и погледна събеседницата си в очите. Смъртен човек не можеше да издържи на погледа ù и мигновено се превръщаше в камък. Горгоната само почувства как очите ù се затварят и тя се отпусна. Безимен ужас се прозя и... заспа, хъркайки гръмогласно. - Добре стореноооо! - изсъска третата Горгона, която беше най-стара. - Имаше ссссамо две ябълки! - тя се опипа по врата, където имаше белег от великия Херкулес. Медуза - това беше нейното име и тя беше сърдита на целия свят. След като някога Херкулес ù беше взел главата, той я беше захвърлил в океана и което неразумно морско животно я погледнеше в очите, се превръшаше в камък. Така се роди Великият Каменен Риф. Много кораби намериха гибелта си тук, много хора се удавиха. На зевс накрая му омръзна от морските обитатели и на хората и лично слезна в морето и измъкна главата на Медуза. Тя имаше страховити очи и дори и Първобогът изпита тръпки, когато я погледна в лицето. - От днес нататък ще бъдеш богиня в Царството на Хадес. Сенките ще бъдат твои поданици! От този ден нататък трите Горгони станаха полубезсмъртни богини на Подземното царство на Хадес... Медуза и Нощен терор изядоха вълшебните ябълкии о, чудо на чудесата! В следващият миг нещо невиждано. Кривите им снаги се изправили, грозните сини пъпки се изчистили от кожата им, ужасните им лица се разхубавили, а змиите, които висяли по главите им, се превърнали в златни къдрици. Те не можеха да се сравняват с красотата на Афродита, но поне сега бяха симпатични! Два полубога седнали веднага от двете страни на Горгоните - красавици и започнали да ги ухажват... Зевс, който не знаел дали Дионисий говори истина или лъжа, вдигнал ръка за тишина и извикал: - Временно свалям Дионисий от Министерството на виното и алкохола и го понижавам в чин Заместник-Бог. Когато разследването приключи, Дионисий ще може да заеме стария си пост, ако е невинен. Горко ти обаче - размахал пръст Зевс, - ако открия злоупотреби. Ще те депортирам в Сибир. Олимийското ти гражданство ще бъде отнето и никога няма да можеш да се върнеш в Олимп! Дионисий се проклел три пъти, че е взел короната и още 99, че не я продал на някоя антикварна къща.С парите можеше да си построи нов храм, а не да се надява на подаянията на Зевс. А сега трябваше да стои под домашен арест и да се моли разследването да свърши в негова полза. Уви, нещастен пияницо! Костите ти ще изгният в далечната пустош в Северна земя! Афродита и Хадес, които се бояха да не се разкрие истината около смъртта на Главка, подкупили Божествените следователи и те фалшифицирали божествените следствени документи. Първият обитател на трудово -наказателната колония в Сибир бил нешастният Дионисий. - А там е много студено, нали?! - казала Хера и се усмихнала. - Разправят, че има само боровинки и диви круши за ядене. - Достатъчни са му! - махнал с ръка Зевс. - За аговор срещу мен, трябва да го изпратя в Подземното царство на Хадес. - Може да избяга! - разтревожила се Афродита и потръпнала при мисълта, какво би станало, ако Зевс открие заговорът ù с Хадес. - Повярваи ми, там е само пустуш! От край до край, само сняг и лишеи, дива пустиня! - Може би ще е по-сигурно, ако изпратим стражари. Може да построим тъмница, където да ги вържем с окови! - предложила Афродита и се облизала. - А кой ще построи тъмницата? - намръщил се Зевс. - Тези нови храмове в Рим, Атина и Филипополис ме доведоха до просешка тояга! - Аз ще поема разноските - усмихнала се Афродита. - Дори ще плащам заплатите на стражарите! - Добре! - съгласил се Зевс. - Щом искаш иди и строи. Само, че те предупреждавам! Такъв студ е, че и десет минути не можеш да издържиш на открито! Строителите ти ше избягат на втория ден! - Ти остави това на мене! - протрила ръце Афродита и се сетила за новия диктатор на Спарта, Теодосий ХІІІ. За една кесия с жълтици, ще купя цяла тумба с илирци. Цената им се качи, проклетниците. Преди можеше да купиш роба пет медни пари, а сега за не по-малко от дванадест! - Ти плащаш, ти строиш! - кимнал с глава Зевс. - Само, че аз ще избера стражарите! Афродита се усмихнала на себе си, защото знаела, че Зевс се боял от чара ù. Той обикновено избирал за стражари евнуси и красотата на богинята удряла на камък!... Така била построена първата тъмница в Сибир и били изпратени първите тъмничари - три страшни великани-циклопи. Три месеца по-късно броят на затворниците се увеличил от един на четири. Към Дионисий се присъединили и приятелите му. Божествените следователи разкрили нов заговор срещу Първобога и без колебания изпратили Арес, Аполон и Борео в Сибир. Колонията взела да расте... По-късно боговете я кръстили със звучното име "Гулаг". Това е краят на историята. От дупката изскочи мишка, хвани я, одери я и си направи кожухче!... - А какво станало с Хефес, бога на огъня! - запита Дани, едва сдържайки се да не заспи. - Той още ли останал в тъмницата на Посейдон? Ами останалите богове? Арес, Аполон, Дионисий и Борео, дали са избягали от Сибир! - Купи ми една баничка с боза и ще ти доразкажа историята. За безплатно и толкоз стига!... Та, виждаш ли, ако Главка беше проявила любопитство да провери какъв е източникът на "водата", тя и любовникът ù щяха да останат живи. Ей, ти да не... спиш? Дани не отвърна, защото похъркваше, поставил главата си на облегалото на пейката. Иван погледна небето - Луната се беше показала. Навярно минаваше полунощ. Той разтърси приятеля си: - Ставай! Да се прибираме! - Какво стана с Главка? Някой от боговете не се ли опита да я отмъкне от Подземното царство на Хадес? - попита Дани и разтърка очи си. Клепачите му тежаха като гюлета и той едва се удържаше да не заспи отново. - Всъщност един от тайните обожатели на Главка започнал да крои план как да я отмъкне от Царството на сенките. Но... - Иван се усмихна - това ще ти разкажа друг ден. А сега ми кажи къде държиш тетрадките с нелегалните вестници. Къде си ги закопал? - Никъде - засмя се Дани, - те са в моята въ... възглавница... Главата му се отпусна и той захърка отново. Иван се ухили и го повлече към спалното... ........ Десет минути по-късно братовчедът на Юда Искалариотски тичаше към стаята на другаря комсомолски секретар. Той навярно спеше, но предателят нямаше търпение до сутринта. - Другарю комсомолски секретар - изграчи грозен глас в тъмното. - Аз съм Иван, отворете! Измамникът забрави своята клетва и предаде своя кръвен брат. Отвътре се чуха ругатни и пъшкания. Стаята светна и др. комсомолски секретар отвори вратата. - 2.35 часа е! - посочи той будилника. - Да не си луд да ме будиш по това време! По-добре да имаш основателна причина, защото... - Знам къде "буржоазният елемент" крие забранените вестници! - победоносно извика Иван. - Във възглавницата си! Сигурен съм, че не ме излъга! О, братовчеде на Юда Искалариотски! За колко сребърника ти продаде кръвния си брат?! Историята се повтори отново... |
© Кольо Карпела All rights reserved.
