Когато се завръщам, посрещни ме. Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата.
Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом, който някога наричахме наш...
Не се опитвай да ме спираш, защото дори и да искаш, няма да можеш!
Живеехме си прекрасно, докато ти не реши да сложиш край.
Помисли си, че с думите си ще убиеш собствените си чувства,
че ще погребеш моите, че ще бъде както някога, преди да се познаваме -
лесно, безразлично и самотно!
Да, но аз не ти разреших да разбиеш всичко. Пък и нима щеше да можеш?
Как ще ме разлюбиш, когато снимката ми още е в портфейла ти... и всеки
удар на сърцето ти сякаш шепти моето име? Как ще ме забравиш, като
сънуваш най-прекрасните ни дни, а лягайки си вечер, си спомняш за най-страстните ни нощи?
Как ще сложиш край? Не можеш, защото не искаш!!!!! ...