Бе денят преди Коледа и забързани минувачи купуваха последните приготовления и подаръци за близките си. Навсякъде се усещаше настроението за веселие и усмивки се бяха появили по зачервилите се от студа лица. Снегът тихо се сипеше на големи парцали и застилаше мръсните павирани улици с невинна белота. Обсипаните къщи и магазини с блещукащи светлини и гирлянди допринасяше за перфектната зимна картина. Като че ли бе рисувана от изкусен художник, имащ за цел да накара и най-суровият човек да се усмихне и да почувства поне малко обич.
   Но сред всичката тази суматоха се забелязваше едно момиченце, с големи, невинни сини очи и буйна къдрава руса коса. Бе със зимна червена шапчица, шал и голямо раздърпано палто. Стоящо пред магазин за детски играчки, гледащо с надежда голямото пухкаво мече на най-горния рафт, треперещо от пронизващия студ. Вътре в магазина, в същия този миг, едно момченце си взимаше червена количка, но щом видя момиченцето, нещо в него се надигна. Странно, непознато, но същевременно приятно чувство на топлина плъзна по цялото му тяло. Съзря в момиченцето,не просто някакво бедно дете, а ангел, слязъл от небето. Тя го погледна с дълбоките си очи и тогава момчето помоли продавача да вземе вместо количката – мечето. Бе си помислило, че на Коледа всички имат право на подарък. Когато го взе, то погледна към мястото, на което бе стояло момиченцето, но то не бе вече там. Тичайки, излезе от магазина и се огледа. Очите му затърсиха онова ангелско създание и съзряха в далечината червената му шапчица. Момчето се запъти натам като минаващите хора го блъскаха, защото едва го забелязваха, сякаш нарочно го забавяха, за да не достигне целта си. Накрая не издържа и излезе на улицата. Колите рязко спираха, свиреха му, хората го гледаха учудено, други загрижено, а пък трети недоволно. Но него не го интересуваше, искаше единствено да намери момиченцето и да накара очите й да заблещукат от щастие поне на Коледа. Когато вече бе изгубил надежда, че ще я открие, зави по една улица и пред него, сред мрака, се разкри гледката на една огромна елха, накичена с безброй разноцветни коледни топки, светеща в различни нюанси и с множество гирлянди. Върхът й бе толкова високо в небето, че сякаш звездата, която бе закачена на него, бе истинска, една от многото, но единствена - толкова голяма и сияеща. И отдолу, под дървото, сякаш да се предпази от силния вятър и падащите снежинки, стоеше тя. Бе като в онези коледни приказки - перфектна, неземна.
   Момченцето пристъпи към нея. Белият сняг хрупаше под неговите крачета. Той застана пред момиченцето и със зачервени бузи и смутен поглед, гледащ към земята, й подаде плюшеното мече.
   - Весела Коледа... – промърмори то.
  Тя пое подаръка, без да казва нищо, гледаща нагоре. Момчето проследи погледа й и съзря над главите им имел. Още преди да се осъзнае, усети топлината на устните на русолявото ангелче, върху замръзналата си бузка. Целувайки го, момиченцето безмълвно побягна, изчезвайки в белотата на зимната виелица. Момчето, стоейки под елхата, гледащo падащите снежинки, прошепна на себе си:
  - Наистина, на Коледа стават чудеса...