Колко го искаш?

Колко го искаш?

Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.

Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за всички. Никой няма да забележи издутите ти джобове. Не само вината оставя мазни петна. Не ми вярваш?

Обещанията гримират лицата си. Вечер задръжките падат и никой не търси истината. Утрините винаги са склонни да забравят поредната ти изневяра. А в дома на любовта има толкова огледала и никое не отразява. Какво, като не помниш как изглеждаш. Душите и без това са слепи. Лепкавата забрава се извива като цветна дъга, а отдолу се изнизват усмивките на една раздяла. Нима всеки на това погребение познава мъртвеца? Ето ти още една глътка съзнателен избор.

Тесните обувки на емоциите с така характерните излъскани бомбета, стоят на прага. Сега повече от всякога е време за прашните пътища на сънищата.

Колко го искаш?