Колко сладко е да заспивам до теб

За пръв път обичам истински. Имах много гаджета преди него, но някак не се получаваше. Дали всеки път  не казвам, че за пръв път обичам?! Или така ми се струва, или така ми се иска. Но преди да се появи той в моя живот, си мислех дори, че съм фригидна. Аз може би затова ги сменях.

Когато се запознахме, през мен сякаш премина ток. Това май се нарича „любов от пръв поглед". Усетих, че цялото ми същество го желае. Имах чувството, че и с него се случва същото, погледът му направо залепна за мен.

Започнахме да се срещаме, най-напред на кафе, после на вечеря. Когато за пръв път  ме изпрати до нас и ме целуна, вече го желаех неистово. Но не го поканих, както става по филмите, защото... и аз не знам защо.

Не спах цяла нощ, той беше в ума ми. И на другия ден мислех само за него. Когато ми се обади, само дето не разцелувах телефона си от щастие.

Вечеряхме и когато ме закара до нас, ме целуна. Направо ме подлуди. Придърпа ме към себе си и аз седнах в него. Направихме го в колата. Звучеше хубава музика по радиото и аз се движех в такт с нея. Стъклата се запотиха и когато свършихме, му казах тихо:

• - Точно като във филма Титаник, нали?!

Разбрах, че не съм фригидна. Той беше добър любовник, а аз - лудо влюбена. И се получи.

Едвам дочаках следващия път. Направихме го бързо и яростно у нас. Не мислех за нищо друго, освен за секс. Тъкмо затварях вратата и му предлагах питие - и той ме сграбчи. Това беше едно от най-дивите ми, необуздани и страстни изживявания. Финалът беше разтърсващ и за двамата.

• - Ти си невероятно страстна! Най-горещото ми гадже!
• - А ти си дар божи! - успях само това да му прошепна. Нямах сили за нищо.

Аз - страстна?! Е, как не, като напоследък само за това мислех. Истината е, че с него забравях за всички задръжки, които преди това ме спираха да се отпусна изцяло.

На другия ден му пуснах няколко неприлични съобщения и всичко се повтори. Бях станала похотлива. Дори взех инициативата в свои ръце. Оставих горещите мисли и фантазии да се рзвихрят на воля. Това му се хареса.

Изживявах най-страстните си нощи. Усещах, че се сливаме с него не само физически, а и душевно.

Вече бях сигурна, че той е моята половинка. Но... Защо винаги трябва да има... това но.

• - Днес няма да се виждаме. Имам среща с една приятелка от детството. Живее в Дубай. Обади ми се, че е тук за един месец и иска да се видим.
• - Добре - така казах, но не ми беше много добре.

Видяхме се след няколко дни.

• - Разказвай!
• - Ти си нямаш представа. Тя е станала толкова хубава! Когато влизахме да вечеряме в любимия й ресторант, всички погледи бяха приковани в нея. А аз бях на върха на щастието, че придружавам толкова красива жена.Мъжете наоколо със сигурност ми завиждаха в този момент.
• - И после?!
• - После заваля. Закарах я до хотела й. Пуснах й диска с Бари Уайт, направо се разтопи...
• - Бари?!
• - Да. Тя ме покани да й гостувам в Дубай. Развела се е, има много пари, но е самотна.

Никога повече няма да слушам Бари. Мислех, че това е нашият диск, нашата музика. Тъкмо си мислех, че си имаме „наш" спомен, а той го пускал на всяка, която му седне в колата. По дяволите.

• - Ще ми доразкажеш друг път. Забравих, че трябва да сменя колежката. Тичам на работа, чао!

Прибрах се и плаках. Усещах, че го губя и нищо не можех да направя. Не, можех, изключих си телефона. Така или иначе, нямаше кой да ме търси, тя ще остане тук цял месец. Едва ли ще му остане време за мен. Пък и какво мога да му дам аз? Нищо. Другата е красива и богата, аз - не.

Чухме се още няколко пъти.

• - Къде си? Как си? Кога ще се видим пак?

Не искам да се виждаме между другото. Или съм в главната роля, или... Поддържащата женска роля не е за мен, нещо не ми харесва. Обичам да седя на първия ред, не за друго, просто съм късогледа, а не искам нищо да изпусна. Така ми се струва справедливо, така ми харесва. Животът си е мой, но май друг раздава ролите. Но този път ще откажа. Ще чакам ново предложение, за главна роля. Поне имам право да избирам, нали съм млада.

• - Защо не се обаждаш никаква?
• - Защото си искам свободата, това е!
• - Какво ти става? Защо бе, момиче?!
• - Така!
• - Колко е просто.
• - Да, сбогом.

Така безумно завърши безумното ми влюбване. Не обичам обясненията. Тогава не подозирах, че да си свободен, значи да си никому ненужен.

Минаха години. И точно като по филмите, седях и си пиех кафето, когато го видях. Искаше ми се да избягам, защото бях уморена и изглеждах зле, но... Той ме видя и дойде.

• - Радвам се да те видя! Не си се променила.
• - Не ме лъжи, изглеждам ужасно.
• - Мога ли да седна или чакаш някого?
• - Сядай! Хайде разказвай, как си?
• - Ти си все същата, весела, усмихната. Не съм спрял да мисля за онова наше лято. Какво се случи, защо изчезна?

Боже мой! Минали са двайсет години, а аз потръпвам, сякаш съм ученичка на първа среща. Имам двайсетгодишен син от него, а се правя, че не ми пука. Сега, като го видях, ще трябва да му кажа, че има дете. Има право да знае. За него сигурно ще е голям шок. Предполагам, че не му пука за мен и за... А как ми се искаше да му кажа колко много го обичам, колко ми е липсвал. За мен той си остана единственият и неповторимият. А колко предложения съм имала, но аз си влезнах в ролята на самотна майка и... Опитах да се срещам с един, но не се получи. Нямаше ни любов, ни страст. Те бяха останали в миналото.

• - Все пак си се променила, станала си по-мълчалива.
• - А, така ти се струва, същата бърборана съм си, просто се отнесох за малко. А ти, хайде разказвай!
• - Няма какво. След теб не срещнах друга, която да те замени. Сам съм, а ти?
• - Раведена съм и имам син...
• - Все пак е нещо, имаш дете.
• - Ще тръгвам.
• - Да те изпратя ли?
• - Не, благодаря.
• - Ще те видя ли пак някога?
• - Не знам. Кой знае?
• - Аз и ти.
• - Тогава ме изпрати. Пък може да те поканя и за вечеря, кой знае?!

Сипах му питие и му връчих дистанционното на телевизора да се занимава, докато си взема душ.

Седнах до него и вдигнахме наздравица за нас след дългата раздяла. Бях напрегната, защото трябваше да му кажа нещо много важно, а не знаех как. Но щом погледите ни се срещнаха... всичко ми се завъртя в главата.

Под копринената рокля нямах нищо Не беше нарочно, аз така си ходя вкъщи. Не обичам нещо да ме стяга. Така и спя - гола, да ми отпочива тялото. Той май забеляза, че под роклята нямам нищо и си пъхна ръката под нея, а аз дори не реагирах. След малко пъхна пръст в мен и аз усетих, че политам в небесата.

Това понякога съм го правила и сама, но когато са двама е по-хубаво. Отпуснах се в ръцете му, а той продължи  изследователската си дейност с пръстчето. Не след дълго откри правилното място, след което дойде кулминацията - краткотрайна, но доста силна. Само той ме влудяваше така. Добър любовник е, спор няма. Взе ме на ръце и ме пренесе на спалнята. След раздялата ни в това легло изследвах тялото си с вибратора. Четях специализирана литература и... си мислех за него. Той беше всичко за мен. След него никой и нищо не беше същото. Оргазми? Колко вида има? G - солов, Т - зонален, множествен, изплъзващ се... Сега той беше тук и знаех, че ще ме отведе в Рая. Как го прави, какво прави?! А може би аз просто се разтварям пред него и се получава. Да, всичко е в главите ни, но трябва да срещнеш човека, твоя човек, с когото ти е хубаво до полуда. Който докосва най-тънката ти струна, иначе не се получава, колкото и да се мъчиш. Трябва да има някой, когото силно обичаш и желаеш. Е, сега той е до мен.

Заплувах отново в страстта като в свои води. Оказа се, че има още какво да науча. Екстазът, колкото и да е разтърсващ, се случва в най-горещата ти точка. Най-много да се разлее и по бедрата. Тази нощ той беше от главата до петите. Оргазмът заля цялото ми тяло. Усетих огромна наслада. Беше най-невероятното ми изживяване. Изпитах блаженство до върха на пръстите. Това беше пиршество на страстта и  любовта ми.

Сексът е физиологична потребност, заложена ни от природата. Той помага на организма ни да се поддържа във форма, снижавайки нивото на стрес, освобождавайки редица „положителни" хормони в тялото ни. Това го пише по книгите. А аз просто заплаках от щастие. За мен това беше най-целебният секс на света.

Сутринта пиехме кафе.

• - Колко сладко е да заспивам до теб и до теб да се събуждам!

Кимнах в отговор и поставих пред него единствената ни снимка заедно. Той се усмихна.

• - Колко млади сме били! Липсваше ми! Дори си представях как би изглеждал живота ни заедно.
• - А онази, другата?!
• - Коя друга?
• - Тази от Дубай?
• - Какво за нея? Тя ми беше приятелка и й се зарадвах, но нищо повече. Та аз те обичах.
• - Защо не ми го каза тогава, защо?!
• - Мислех, че няма нужда от думи, мислех, че ти го показвах. Ти си решила, че аз и тя... И сме пропуснали живота си заради недоразумение?!
• - Така излиза. А аз разчитах на интуицията си, а тя да ме подведе, глупачката.

 До нашата снимка сложих снимката на сина ни.

• - Какво... ми показваш? Това да не е мъжът ти? Избрала си си мъж, който да ти напомня на мен.
• - Това ми остана след теб от нашата любов. Каква красива любов, нали?!
• - Ти... знаеш ли какво ми казваш... Ти ми преобърна живота от мига, в който те видях. И продължаваш. Май няма да има край. Какво излиза, пропуснал съм да кажа едно „обичам те"... Пропуснал съм много повече. Ти сигурно не си пропуснала да кажеш на сина ни да не забравя да казва „обичам те", когато това му подсказва сърцето. Каквото и да му коства - сълзи или радост. Поне ще е наясно, че не е пропилял шанса си да бъде щастлив. Не е изживял живота си напразно. И... поглдни ме, обичам те, искам да го знаеш! Чу ли ме?
• - Не. Мислех си, докато те слушах, че това наистина трябва да му го кажеш. А какво каза накрая?
• - Обичам те!
• - Я повтори!
• - Обичам те, наистина те обичам.
• - Сега мисля, че разбрах. Ти искаш да ми кажеш, че...
• - Липсваше ми! Мечтаният ми син... Имам син, мой син. Мой е, толкова прилича на мен! Да не си му казала, че съм умрял... и...
• - Как не съм се сетила сама? Да не съм луда да си травмирам детенцето. После да му обяснявам за възкръсването... Май се отключва... Тихо, дръж се естествено.

• - Мамо, прибрах се!