43.
Думите са жалък и несъвършен инструмент, с който може да се изрази изблика на радост, обхванал Николай и в миг изпращайки го на “седмото небе” (за което ще ни разкаже в една от книгите си), когато под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, “мидата” се отвори и от нея на бял свят се появиха три по-малки миди с бисери в тях.
Печалбата беше 300 лева.
Можеше да си ги прибере (та това беше половина негова заплата), но и да ги удвои, учетвори и т. н., като дублира с риск да загуби.
Трябваше да действа сам.
44.
Натисна бутона дубъл и между двете златни рибки на екрана заподскача светлинната точка. Трябваше да уцели дали е в лявата или в дясната рибка, като дублира, натискайки ляв или десен бутон. Ако Стефка наистина беше открила пробив в системата очакваше го златна мина.
За миг си представи прехвръкващата точка, като гълъб, който трябва да улови и посегна към десния бутон. Натисна го с риск да остане с празни ръце. Но, не. Трите цифри на печалбата 300 се сгушиха една в друга, завъртяха се в спираловиден кръг и под звука на тромбона се превърнаха в 600. Точката отново запрехвръква между двете рибки. 600 лева – възнаграждението му за цял месец труд в магазина, в който работеше 8 часа прав и раболепно превивайки достойнството пред началниците.
Дали да ги запише? “Не” – отговори си той и натисна левия бутон. 1200. Ха-ха-ха! Притежаваше магическа пръчица, чрез която можеше да печели и нямаше смисъл да работи.
Щеше да има време да се занимава с литература.
Дори се съпостави с Достоевски, който цял живот беше мечтал да спечели на рулетка, за да може да напише романите си. А сега и той.
Натисна десния бутон. 2 400.
Левия. 4 800.
Главата му се завъртя. Не можеше да повярва. Тези пари щяха да бъдат предостатъчни да изкарат една седмица в Бургас със Стефка и да разбият машините и там. А и нямаше да има нужда да си ипотекира апартамента. Но нищо не можеше да го спре. (Стефка продължаваше да хвърля топчето на рулетката).
ГОЛЕМИЯТ УДАР предстоеше.
45.
“Тази точка, прехвръкваща между двете рибки, ми прилича на куршум” – помисли си той.
И натисна десния бутон.
9 600.
После левия.
19 200.
Десния.
38 400.
Това не беше го и сънувал. Можеше да си изплати потребителския кредит от 5 000. Да си купи кола, за да ходи по-често при родителите си на село да им помага. Да напусне работа. Да завърши редовно филологическото си образование и да си опита късмета на литературното поприще като професионален писател.
Но му трябваха още пари. Ако дублира още веднъж щеше да има 76 800 лева. И тогава не беше нужно да чака, след като напише романа си
“Комарджията”, който ще стане бестселър, ще бъде преведен на много езици и ще спечели много пари да учреди Фонд за литературния сайт. А сега веднага щеше да отдели още за тази година 26 000 лева. 3 000 на собствениците на сайта за технологично обновяване. 3 000 за председателя на бъдещия Фонд и избраното от него жури за определяне на първите трима най- добри автори в сайта за годината с награди: първа – 4 500, втора – 3 500, трета – 2 000 и 10 утешителни награди по 1 000 лева за издаване на стихосбирки. А конкурса щеше да носи неговото име “Лудо биле”.
А дали това щеше да стане, ще разберем, ако Николай натисне левия бутон да дублира още веднъж.
И той го натисна.
46.
Пред погледа му цифрите на голямата печалба от 38 400 лева се скупчиха, хванаха се за ръце и завъртяха спираловидно хоро, което изчезна в черната дупка на машината.
Защо не спря???
Как така можа да забрави, че Стефка му беше казала, че трябва да дублира седем пъти, а той дублира осем? И как ли пък точно в този момент тя беше заета и нямаше кой да го спре, както предишната вечер на рулетката? И защо така за кой ли път с лека ръка си проиграва късмета, а може би и живота? И няма ли най-после птичката на щастието да свие гнездо в сърцето му?
Погледна към Стефка. Тя се беше освободила и идваше усмихната към него.
47.
Като го видя, такъв пребледнял и отчаян, се досети горе-долу какво може да се е случило. Но когато взе да ù разказва, ù се виждаше като вълшебна приказка. Е, значи има пробив в системата на машината. Докато не са се усетили да сменят чипа, могат да пробват и в Бургас след една седмица. А сега, след като ù свърши смяната сутринта, щеше да се прибере на село при родителите си да учи на спокойствие, защото квартирата, в която живееше, хазяйката ù беше неразбрана и зла и я притесняваше за какви ли не глупости, а при мама и татко щеше да бъде като царица.
Досега не беше виждала Николай в такава светлина, като разбит във боеве владетел. Но и такъв си го харесваше до полуда. В този момент тя почувства, че има повече сила от него, която не й трябваше. И затова реши да му я подари, като го прегърна и долепи бузата си до неговата и без думи му прошепна:
– Обичам те! Аз съм твоя.
48.
Не беше вчерашен, за да разбере какво му каза Стефка. Беше спечелил нещо много повече от най-голямото златно съкровище на земята. И това отново го съживи. Той почувства как тя вля в него свежа сила и сърцето му затуптя в един и същи ритъм с нейното. Имаше една седмица на разположение, докато тя си е на село и учи за изпитите да ипотекира апартамента си и когато заминат за Бургас да има 20 000 евро в джоба си за да спят в най -хубавия хотел, а и да имат пари, когато играят на “тяхната машина”, да стигнат до заветните 70 %, за да я “разбият”.
Нямаше смисъл да казва на майка си и баща си, че ще залага апартамента, понеже след като спечелеха, щеше да ги върне. А дали щеше да стане така, ако сме живи и здрави ще видим в следващите части. А сега да оставим Николай и Стефка малко насаме, защото имат да си кажат нещо, което никой не трябва да знае.
А на тези от Вас, които са много любопитни, мога да ги изклюкарствам, но срещу следната цена: дума – пет лева, наречие и междуметие – три, а препинателните знаци бонус, сиреч без пари.
Чао! До следващата част!
49.
Казиното. Три след полунощ.
Току-що Стефка беше изпратила Николай, след като го убеди да не продължава да играе, а да изтегли останалите 50 лева.
Болките ù в кръста се бяха подновили. Изпи един аулин и влезе в тоалетната да смени превръзката си. Тя беше чувала от приятелките си, че с тампони е много по лесно и удобно, но я беше страх да не би случайно да нарани девствената си ципа. Интересно, че докато Николай беше в казиното не чувстваше никаква болка. Можеше пък той да ù помогне да преодолее болезнената си менструация след като я “отвори”.
Тя беше решила това да стане в Бургас.
50.
А сега трябваше да издържи до края на смяната в осем сутринта, когато щеше да тръгне с колата си към село при своите родители. Майка й беше на 58 а баща й на 65 години. Твърде късно се сдобиха с рожба и затова я гледаха като писано яйце. По времето на Тодор Живков бяха спестили доста пари в банките и след като им се роди през 1992 година, бяха започнали да ù събират дори за апартамент, но инфлацията на така наречената от някои “демокрация”, през 1997 г. погълна всичките им спестявания. А на всичкото отгоре, въпреки дългогодишния си трудов стаж бяха се пенсионирали със смешно малки и мизерни пенсии. Едва бяха събрали 4000 лева, за да купят на Стефка, като навърши 18 години, една кола на старо.
Тя знаеше, че я очакват с нетърпение.
Много ù харесваше на село. Това спокойствие и чувство за домашен уют не можеше да го сравни с нищо. А и времето беше хубаво. Есен. На асмата все още щеше да има грозде. Дюлята щеше да бъде узряла. Страшно много обичаше да откъсне ябълка направо от дървото и да я захапе. Да не говорим за орехите в млечна зрялост. А щеше и да има още и домати на коловете, понеже нямаше още слана.
И в нейната стая щеше да се подготвя за изпитите. А и щеше да си почине далече от градския шум. Вечерта щеше да чува само щурците и крякането на жабите в реката и щеше да си мисли за Николай.
51.
След като се разделиха със Стефка в три след полунощ, Николай реши да не взема такси, а да се прибере пеша вкъщи. Времето беше хубаво, а и му се искаше да се поразходи малко на въздух, след задимената зала в казиното. Беше спрял да пуши преди три години, в деня, когато се беше зарекъл да не играе на “машинките”, но сега, вървейки по тротоара на улицата под зоркото око на пълната луна, си представи, че държи запалена цигара, поднася я към устата си, жадно вдърпва, като наркоман (той беше виждал как пушат марихуана) тютюневия дим, който се разнася из цялото му тяло, изпълва го като балон и става лек като перце, готов да литне.
Ха! Защо пък да не запали?
Отсреща имаше денонощен магазин и той се отправи към него...
52.
Преди да стигне до вратата на магазина, се препъна и едва не си строши главата в стъклото, като в последния момент успя да се хване за дръжката и възстанови нарушеното си равновесие.
А от какво беше нарушено то? От порочното желание да започне да пуши пак? Та нали Стефка не пушеше и как щеше да го възприеме с цигара в ръка. Неее! Провидението му беше дало да разбере какво да прави. И той го направи. С бърза крачка се отдалечи от магазина, където се намираше изкушението. Достатъчно му беше погазването на една заръка – тази преди три години да не играе никога на комар, а сега и другата щеше да му дойде нанагорно. Радостен, че не се подведе от измамното си желание да вкуси от забранения (не от някой друг, а от самия него) плод, продължи пътя си към къщи, като си помисли със смях, че всъщност причината за погазването на едната му заръка и устояването на другата беше една – Стефка.
53.
Прибра се вкъщи и погледна към огледалото. В гарвановочерната му коса се бяха вплели вече сребърни нишки, които предаваха допълнителен чар на интелигентното му лице, изваяно сякаш от Микеланджело или Леонардо. В кафявите му очи можеше да се надникне, като в кладенец, където на дъното в бистра вода плува образа на Стефка.
Ако се съблечеше, щяхме да видим едно добре сложено, съразмерно тяло, тяло на атлет. Макар че никога не беше се занимавал професионално със спорт, не беше спирал да тренира, какво ли не. Тенис на маса, на корт, волейбол, футбол, плуване, бойни изкуства, йога и разбира се шахмат. Но най обичаше да бяга в парка 3, 5 до 10 километра и то почти всеки ден. Това го разтоварваше от натрупаните отрицателни емоции при ежедневните грижи за оцеляване в този вълчи свят и зареждаше с положителна енергия, която бликаше като фонтан от него и правеше искрената му усмивка пленителна и завладяваща. Имаше нещо, което преди го дразнеше и набиваше в съзнанието му чувство за малоценност пред жените, което беше успял да преодолее с много упражнения. Става въпрос за тези нищожни три сантиметра, с които беше успял да се удължи и да премине в по-горна категория.
54.
След като се увери, че изглежда добре след кошмарните две нощи, в които беше загубил много пари, но пък беше спечелил нещо по-ценно, извади скъпоценния куфар от гардероба и го постави на масата.
Прекръсти се. Отиде в ъгъла на стаята, който гледаше на изток. Там беше си направил малък молитвен кът. Кръст, Евангелие, Псалтир, молитвеник и икона на св. Николай пред саксия с осветена пръст, в която беше сложил чаша с миро, в което плуваше кандилцето (тапичка със свещичка).
Още веднъж се прекръсти и го запали. Стаята се изпълни със светлина, пропътувала двадесет века, за достигне в този миг до Николай, който се приближи до куфара с Владишките одежди, Антиминса и трите ярешки кожи с чертежа на съкровището на Вълчан войвода.
55.
Отвори първата преграда и извади от нея владишките одежди. Съблече своите напоени и омърсени от греховни желания и помисли. Изкъпа се. Сложи си чисто бельо. И тогава пристъпи към благодатния дар на Господа.
Облече първо стихара, или по простому наречен подризник, защото се носи под другите одежди. Представляваше хитон с линейни ивици и широки ръкави, който символизира светлия, ангелоподобен живот на обличащите се в него и напомня чистотата и непорочността на Божиите служители, призвани да изпълняват високото си служение. А какво ще бъде неговото ни предстои да видим. Над стихара сложи епатрахила – дълга и тясна лента от плат, която преметна през дясното си рамо и прехвърли отпред. Той символизираше ангелски криле. И наистина Николай беше готов да полети. Много трудно успя да си постави наръкавниците, което му напомни, че човек не трябва да се надява само на своите сили, но и на Божията помощ. Следваше пояса, с който пристегна стихара и епатрахила. Над тях сакоса – богато украсена дреха, която са носили гръцките императори (а защо не и той) с прикачени към нея звънци да пригласят словото Божие, което излиза от устата на владиците, а сега от неговата уста. Остана омофора – дълъг и широк плат с множество изображения на св. кръстове, който той преметна през раменете си, а краищата му се спуснаха отпред и отзад. И макар че беше символ на архиерейската благодат и власт, на него му приличаше на примка, която с всяка погрешна стъпка се стяга около врата му. И най-накрая окачи на пояса си отдясно набедреника – квадратно парче плат, символизиращ духовния меч, с който може да завладее света. А светът за него представляваше едно момиче, което беше срещнал преди месец.
© Николай Нанков All rights reserved.