Компетентност
Откак се заприказва за световната иномическа криза, всички у нас изведнаж станаха супер компетентни, начетени, все едно цял живот са работили на Уолстрийт. Аз лично не знам дали кризата ме е засегнала или не. Плащам си борчовете, ям, грижа се за дом и семейство, ама се усещам, че ей тъй от нейде попивам по-големи финансови познания и май вече започвам да ръся и аз акъли, като "юпи". Той, вирусът на финансовото познание, се предава по въздушно-капков път и е силно прилепчив.
Оня ден отивам на пазара да купя зеле и чувам зад гърба си следния диалог:
- Сещаш ли се, "Ж" имаше складове, триетажна къща, сега банката я продава.
- Казвах ù аз! - гласът отзад ми звучи твърде кометентно и се заслушвам още повече.
- Сега бере маслини в Гърция!
- Думах ù: "Ж", що ти е туй, ма! Къща с джакузи, с петстотин квадрата двор. На сега, всичко отиде! Пък и пари от хората вземала! Ти даде ли и бре?
- Тя ми иска, ама аз викам - не мога! Как ще ù дам - ти луд ли си!
Купих си зелето и си тръгнах и тъкмо да изляза от пазара, чувам една продавачка да казва:
- Нов шмекерлък измислили банките! Да си отваряш очите! Заемът вече не е по "рибора" (едвам се досетих, че това е всъщност основния лихвен процент плюс надбавката), а по решение на банката. Когат си искат, тогаз ще ти вдигнат лихвата! Шмекери!
Добрах се до колата, мислех и свинско да купувам, но тоз "рибор" ми заседна на гърлото, та се отбих в една кръчма да го отмия с една халба бира.
И ей тъй, от ден на ден и аз все по-компетентен ставам по финансовите въпроси...
П.П. рибор, юробор, баробор - все тая - пари нема, действайте!
© Иван Иванов All rights reserved.
