Не ми бе ясно как може някой да яде халва с оцет и черен пипер. Или пък кашкавал с мармалад, кюфтета с череши, пържена риба с конфитюр и други подобни извращения. Колко ли трябва да са изкривени такива хора, че да не се задоволят с домат и сирене, например. Така си разсъждавах до едно време. После направих потресаващо откритие! Обичам пъпеш с тънки резенчета еленски бут! Или както му викат италианците „прошутто кон мелоне”. Обожавам пиле в сладко-кисел сос! Премалявам при мириса на яхния от сини сливи или конфитюр от маслини!
Замислих се кога и защо настъпи тази промяна. Май откакто се влюбих. Ми да, в такова състояние човек не обръща внимание какво пъха в устата му любимият, стига да е поднесено страстно. И да завършва с облизване на пръстче, например.
Дотогава възприемах света еднополюсно и противопоставено. Черно-бяло, правда-неправда, мъж-жена, вода-огън, солено-сладко и нищо по средата. Щом си лош, не си добър. Щом мразиш, не можеш да обичаш, и обратно. Ако си точен, не толерираш никакви закъснения. А ако ставаш рано, не понасяш поспаливците.
Но Онзи горе е експериментатор по природа. И макар да съм наясно, че себеподобен не бих търпяла около себе си, нерядко недоумявам защо, защо точно на мен, чучулигата, ми отреди да се влюбя в заклета сова? То, и отдавна узаконената ми половинка често възкликва „Господи, какво си ми пробутал!”. Особено откакто заявих, че искам да си купя мармозетка (малка пакостлива маймунка) в знак на протест срещу неговото съботно-неделно спане до обяд. За да има с какво да се забавлявам. И за да изкореня манията му за чисти ръце. С които непрекъснато ме тъпче с шоколад и сирене едновременно (не е лошо, препоръчвам го!). Благодарна съм, все пак, че не е цесекар (левичар), щото аз пък съм левскарка (десничарка). От друга страна, ако беше цесекар (левичар), щяхме да общуваме по-често, макар и с кавги, после щяхме да се сдобряваме, после пак да се тъпчем със сладолед и краставици, или с лютеница и торта, и така до безкрай.
Ей така, полека-лека, заживях в многоцветие, разкрих скритите си заложби (не писателски бе, едни по-други) и прозрях божествения замисъл! Контрапунктът! Защото, ако не познаваш контрата, как ще схванеш пункта? Гениално.
Откакто съм влюбена, понасям дори простотията по-леко. Даже съзнателно я търся. Слушам чалга, и веднага след това Бах. Гледам Биг Брадър, и веднага след това „Амадеус” на видео. Чета жълта преса, и веднага след това „Легенда за Сан Микеле”.
Ами на работа?! Една седмица търпя всички кретени да се гаврят със здравия разум и мълча, но после започвам да им говоря тихо и напоително, докато не проумеят, че първо се правят основи, а чак накрая - покрив. И хармонията се възстановява. Обичам глупостта! Тя ме кара да се чувствам гений!
Започнах дори да се харесвам, въпреки килцата в повече! Поглеждам се в огледалото, после веднага вадя стари снимки от студентските години. Скарам се с някой домашен обитател, после го обсипвам с ласки. Не ям три дни, в следващите три се превръщам във фуражомелка. Апропо, пробвали ли сте студено агнешко печено с мед! Божествена комбинация! Време ми е да навлизам във вторите три дни.
© Николина Недялкова All rights reserved.