из ”записките" на Нели
В другата част на острова Светлана и Грег бленуваха своето спасение и незнайно защо търсеха еликсира, амброзията за всички изгубени корабокрушенци - водката. Дали това е част от синдрома на корабокрушенеца: да жадуваш всичко онова, което не би могъл да имаш и в този неистов блян по невъзможното да крещиш отчаяно SOS: Save our Souls!
Май има хора , чието поведение не се подчинява на такива нормални неща. Има хора, които не обезпокояват душите си с подобни проблеми, има хора, които са откриватели по дух, по поведение и чиято мотивация не се вмества в рамките на известните ни вече стереотипи. Позитивната нагласа към откривателството, дори да граничи с халюциногенност, понякога е доста печеливша формула на действие дори и в безизходна ситуация. »Който търси, винаги намира...« -си пеел някога един пътешественик и открил тонове от лед на екватора. ;) Усмихвате ли се?! И аз се усмихвам ;)...)
Светлана
Къде, по дяволите, беше Марко?! Марко?! Кой беше Марко? Трудно ми е д ...