Тази вечер не ми се излиза и ще си остана у дома. Бях се наточил да ходя в Маракеш, но нямам настроение за нищо.
Това не е нещо ново в последно време. Налегнала ме е апатия, която не зная как да премахна. Нещата са случват до болка предвидимо и нищо, ама нищо не може да ме накара да трепна и да се развихря.
Може би и най-вероятно е нещо временно, но хич не ми допада...
Свикнал съм да живея интензивно и да горя, а напоследък горивото ли е малко, кислородът ли не стига – не зная...
Всъщност, зная. Липсва ми Емоцията! Онази....
В известен смисъл сам си го докарах, но беше повече от необходимо, защото в противен случай щях да съм вече качен на онзи влак с неизвестната дестинация и с билет само за отиване.
Странно е и друго – все по-често в главата ми изплуват разни спомени от най-ранното детство и са едни такива светли и ясни, цветовете са толкова наситени, ароматите силни...
Тази вечер си спомних за човека с прасковите.
Едно време във Варна имаше лозя там, където сега се намира (или поне ...