Котенцето
Беше прегърнал внимателно малката картонена кутия с няколко отвора в нея. Ужасно му се пушеше, нямаше цигари, а не смееше да я остави на земята.
- Какво има вътре? – попита го възрастна жена над шейсетте. Беше с бяло лице и сиви любопитни очи, облечена с обикновена лятна рокля.
- Ами ...малко котенце.
- Наистина?! Да не се задуши? – погледът й светна, а в гласът й пролича загриженост. Явно беше любителка на животните. Младият мъж до нея се усмихна добродушно. Прегърна я през кръста и добави:
- Спокойно. Момчето ще се грижи за него. Нали? Може би е за подарък?
- Не само. Ще ни лови мишките. – отвърна им развеселено.
После остави кутията с животинката на земята и ги попита направо:
- Ще я наглеждате ли? Моля ви. Искам да притичам за едни цигари.
- Няма проблем. Ние също чакаме автобуса за Слънчев бряг. Тук сме, не се притеснявай.. – отговори успокояващо мъжът. Беше облечен целият в бяло, излъчваше сила и стил.
Момчето ги погледна леко изучаващо. Изглеждаха на кротки хора, може би майка и син.
После се затича към най-близката лавка. Не се бави дълго. На връщане ги видя застанали близо до скъпоценният му багаж. Все едно беше техен. После мъжът се наведе и обгърна с две ръце лицето на възрастната жена. Започна да го целува нежно, леко, ефирно. Тя издаваше котешки звуци между мъркане и скимичене. Личеше си, че й е приятно. Очите й проблеснаха почти в зелено.
„Божее, същият поглед като на малкото ми котенце след като го погалих...” – помисли си момчето. Изненадата му премина в неудобство. Върна се смутено до лавката. Купи си някаква запалка, от която нямаше нужда.
© Катя Иванова All rights reserved.
