Aug 7, 2022, 5:43 PM

Котешки пътепис 

  Prose » Fantasy and fiction
620 0 0
7 мин reading

От няколко дни става нещо. Стопанката вади от гардероба (където между другото, много обичам да се крия) някакви неща и ги поставя в голям куфар. Ето и сега, изважда една рокля, облича я, гледа се пред огледалото, усмихва се, после я съблича и я поставя в куфара. Изважда някакви малки панталони, облича ги, започна да подскача, дърпа нещо отпред, тича към огледалото, гледа се отзад, надава вой, търка си очите, тръшка се на леглото –„Нищо“- промълви стопанката с досада и продължи да роди в гардероба.

-    Темпъъллл!!! Отиваме на морееее! Мила моя Темпъл! – прегръща ме- Разбира се, че ще дойдеш и ти! Не бих те оставила да скучаеш тук сама!
Да бе! Мисли си ти, че случая. През дългите летни дни, може и да се припичам повече на катерушката, но когато вали и е мрачно и разбира се ти отидеш да работиш за моята прехрана, аз отварям твоите книги и разбирам, много интересни неща за вас хората. Какви истории само се случват навън, какви злодеи съществуват, ами ако се влюбя и моето сърце започне да страда, както страдат сърцата на героините от твоите книги! Не, не, не! Оставам си у дома! И ако изобщо ме чуваш, ще ти кажа, как веднъж, отвън влезе една бълха, настани се върху мен и по – точно, седна си най- удобно върху онова щръкнало косъмче ей там и ми запя:
-    О ооо, скъпа моя Темпъл, отдавна аз те наблюдавам...
-    Но ти си бълха! 
А бълхата продължи: 
-    Аз съм само глашатай, изпратен от пинчера от другия етаж с любовно послание за теб. И продължи: 
-    Любима моя Темпъл
Отдавна те наблюдавам
Когато до прозореца на катерушката
Се излежаваш как нежно си изпънала краче

Прекъснах го: 
-    Какво е пинчер?- попитах бълхата
-    Нима не знаеш? Порода куче е!
-    Скъпа бълха по-добре не се връщай там откъдето си дошъл! С кучета не желая дори да разговарям!
И така скъпи читателю и до днес бълхата и аз си живеем в мир. И през онези дъждовни дни и през онези зимни вечери водим дълги разговори за хората и за света навън.
Но да се върнем там до където бяхме стигнали, това бе само малко лирично отклонение. 
Та след около два дни големият куфар бе затворен. Стопанката и стопанинът трескаво си говореха, кое превозно средство да вземат, откъде ще минат и така нататък и така нататък, докато най накрая заветният ден настъпи. Трудно им бе да ме измъкнат от под леглото, където се бях скрила, но накрая се предадох и бях поставена в моята чанта за път. Тръгнахме. Да бъде разхождана извън царството си е шок и ужас за всяка котка, но аз разбира се реших, че ще проявят безстрашие и дори „Мяу“ няма да кажа., Но... Само така си мислех, докато не стигнахме до онова място наречено – гара. Беше пълно с хора, бе пълно с всякакви миризми и всякакви звуци, но това което най-силно ме изплаши бе онзи свирещ звук, който се появяваше от време на време.
Качиха ме в купето и какво мислите стана?!
-    Коте!!! Котка! Вижте котката, ахаха!
Чудо голямо, все едно за първи път виждаха екземпляр от моят вид.
Локомотивът изсвири отново. Потеглихме. Скъпи читателю, истината е, че да пътувам с влак ми хареса много! Бях поставена до прозореца, а от там можех да наблюдавам всичко, което бе навън. Какви прекрасни гледки се откриваха за мен! Преминавахме през гарите на различни градове, но докато стигнем до там пред мен се откриваха необятни поля, прекрасни планини и гори.
Изведнъж някой извика: 
-    Искам музика! Хайде да слушаме музика!
В този момент обаче влезе кондукторът и със сериозен тон обяви:
-    Карти и билети за проверка!
Всички започнаха да ровят по чантите си, а той с една машинка перфорираше хартийките. Момичето, което искаше музика го попита: 
-    Може ли да слушаме музика по-силно?!
-    Ами може – отговори той – всъщност изчакайте малко.
И като изрече това излезе от купето. След няколко минути дочух тропот, вратата се отвори и същият този човек влезе отново, като буташе някаква количка, която бе доста голяма, а върху нея бе поставено нещо с много копчета.
-    Пулт! – извика някой – Ехе супер, ще има музика!
Ох, тези пияници моите стопани! Хилеха се и пиеха бира, а аз стоях в чантата докато кондукторът премяташе кабелите и ги свързваше с пулта! Ако бяха добри стопани щяха да ме пуснат да поиграя малко с тези кабели.
Ето, че всичко бе свързано. Чуха се началните акорди на някаква песен. Стопаните нададоха доволни звуци, станаха от местата си и заподскачаха. Другите в купето, също реагираха бурно и започнаха да кършат снаги. Купонът бе във вихъра си. Всички пееха, пиеха и танцуваха! Да,да веселбата бе голяма! Между другото скъпи приятели, смея да отбележа, че аз мога да си въртя дупето, много по-добре, когато ловувам, отколкото някои представителки от женски вид при хората. Ляво, дясно и хипнотизираш жертвата в митът преди да нападнеш! Докато те прекаляват! Направо се самозабравят! Но както и да е да продължим по-нататък.
Пристигнахме на гарата в Бургас. Навсякъде сновяха хора, но ето, че стопанката извика:
-    Изпуснахме го! Изпуснахме рейса за нашият курорт, последният бе за днес!
-    И какво, ще правим сега? – попита стопанинът
-    Ами, как какво? Ще трябва да нощуваме някъде! Но като се замисля, едва ли, ще ни пуснат в някой хотел с Темпъл! Да отидем на плажа! Какво, ще кажете?!
Стопанинът се съгласи, като след пояснение разбра, че плажът не е далеч!
След няколко минути се озовахме на едно невероятно място. Драги читателю, повярвай ми това е най-интересното място на което една котка може да попадне! Навсякъде имаше пясък ( което бе чудесно), а в далечината се чуваше шумът на необятното море! Звездите грееха над нас! „ Каква красота!“ – възкликнах на ум!
Стопаните поставиха голямо одеяло на пясъка и решиха, че е време да ме освободят от чантата в която бях затворена. Пуснаха ме на одеялото, но ми поставиха каишка за да не бягам. Добре че беше тъмно и никой не можеше да ме види! Какъв срам! Котка на каишка! Своенравната и смела котка на каишка! Но както и да е, бе тъмно и смятах, че никой няма да ме види. Обаче само така си мислех! Изведнъж забелязах сянка! Сянка на себеподобна! Елегантна, финна осанка! Безспорно бе себеподобна! След няколко секунди се появи на метри от мен! Притихнах! Цялата настръхнах! Дебнехме се! Тя приближаваше бе почти до мен!
-    Ххххъъъррр!!! – изсъсках
-    Хей! Я не се прави на интересна! На моя територия си! Дай нещо за ядене и ще ви оставя да нощувате на плажа! 
Стопаните сякаш разбраха, какво си говорим. Взеха малко от моята храна и я нагостиха. 
-    Благодаря! Приятна вечер и пак заповядайте! 
Завъртя се и изчезна в нощта.
Заради лошото си поведение бях прибрана в чантата. Каква нощ само! Ще я помня дълго!
Слънцето започваше да изгрява.
-    Време е!
-    Хайде!
-    Ставайте! – измяуках
Стопаните се размърдаха. Започнаха да събират нещата от одеялото, докато накрая и то бе прибрано. Тръгнахме обратно към гарата. Вървяхме бързо. Малкият бус за курорта ни чакаше. Качихме се вътре заедно с още много хора. Шофьорът запали мотора и потеглихме. Ако ме питате, какво видях през прозореца от пътешествието с буса, ще ви отговоря –„нищо“. Шофьорът на това превозно средство караше с такава бързина, че не можех да видя нищо отвън.
Пристигнахме в курорта или по-точно в къмпингът. И къде мислите бях отведена веднага? На плажа разбира се!
Драги читателю и в момента сме тук на този плаж. Колко е различен, ако знаеш от плажът в Бургас! Навярно всеки плаж има своя история. Мистична и красива история от векове! И понеже съм котка, а ние котките имаме други способности, ще ти кажа, че сега на този плаж аз виждам стари лодки на рибари от преди сто години. После времената се смениха, започнаха да идват хора по бански. Банските на жените започнаха да стават все по оскъдни, на някои горнищата им изчезнаха. 
И така драги читателю до наши дни. Само ако знаеш, какви истории разказват морските вълни и мидите също! Пясъка пази стъпките на милиони хора минали от тук ( на котки, не толкова) 
А за това как се прибрах у дома, ще ти разкажа друг път! Сега те оставям да се насладиш на топлото лято! Мяу!
С поздрав: Темпъл 


 

© Снежана Коева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??