КОВЧЕГЪТ НА ДЯДО МАРКО
Помнеше Дядо Марко и годината и датата на туй нещо. Помнеше го, защото предния ден Неда му каза, че е бременна и той почерпи в кръчмата, без да обяснява защо, и така се напи, че падна като талпа на стълбите и си сцепи веждата. На другия ден, с едното си око видя, понеже другото беше затворено с марля, как гарванът донесе жълъда и го зарови в ъгъла на градината. Не беше сива врана, а гарван Гробар. Долетя, остави жълъда на тревата, изкопа с човката си дупка, сложи жълъда и пак с човка го затрупа. Петдесет години никой учен човек не можа да му обясни защо гарванът зарови жълъда. И прост човек не се намери да му каже. Първо помисли, че си крие храна за зимата. Сняг натрупа, стопи се и пак ... и пак ... запролети се, цъфнаха игличини, нарциси, зюмбюли, овошки... Гарванът не се върна. Жълъдчето покълна, източи тънко стъбълце, разпери две листенца и тръгна да става дърво. Огради го Марко, първо с камъни, да не го окоси без да иска, след 3-4 години заби колове и му сков ...