Jul 3, 2007, 9:36 AM

Крадецът на люляк 

  Prose
806 0 5
3 min reading
Без пари.
Как можа да го допусне! Точно за нейния рожден ден, той да остане без пари! Ядоса се на себе си, защото можеше да е спестил някой и друг лев, а не да е толкова ларж. Хайде, да не е за подарък, ама пари поне за един букет цветя като хората да беше заделил!
Пълен провал. Момичетата не прощават - ако не им обърнеш специално внимание за рождения им ден. Пък и не само тогава - въобще - ако не им обърнеш специално внимание!
А това момиче - Силвето - заслужаваше много повече. Беше красиво и умно - неочаквано добра комбинация. Толкова рядко му се случваше да попада на такива момичета. Делеше ги на две - красиви - с които можеше да изкараш няколко дена кефски, и умни - такива, с които можеше да помислиш да сътвориш нещо по-сериозно.
Силвето заслужаваше, само че - празният му джоб издаваше минорни тонове, ядни и празни.
Идеята му дойде като от небето!
Люляк!
Само да намери откъде да го набере.
Ще го открадне, то се е видяло.
Знаеше един двор, беше минавал оттам - в кварталчето до Камба ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Random works
: ??:??