Oct 24, 2004, 3:45 PM
Красив съм
2 мин reading
Красив съм
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието му и той закрещя с всички сили! Халюцинацията започна да го обсебва и все повече и повече образи изникваха пред очите му. Кървави картини, ужасни звуци, които го караха да си удря главата в стената, миризми вариращи от най-отвратителната смрад до най-прекрасния парфюм. Изведнъж всичко изчезна, появи се мрак, а от него се възроди един нов свят. Спокойствие цареше навсякъде, птичките пееха, слънцето грееше. Новата халюцинация започна да му допада и той се потопи в нея, сякаш се потапя в пълна с гореща вода вана. Съзнанието му се бе замъглило съвсем от дрогата и той не усети как пламъка от запалката гори пръста му. Вълните се пръскаха на брега с лек замах и оставяха малки следи по-пясъка. Не можеше да се спре да тича по плажа, гледайки към краката си той измина огромни разстояния, а халюцинацията не свършваше и не свършваше. Изведнъж от нищото се появи скала, а под скалата скали, а под скалите вода! Спря за миг, погледна на долу, замисли се върху невероятното преживяване и как ще се друса до края на живота си и скочи в бездната. Стори му се че лети цяла вечност, сякаш живота му минава на лента пред очите, любов, омраза, тъга и най-вече дрога! Само при мисълта за хероин вените му настръхваха и сами се опитваха да изскочат извън ръката му. Усмивка за снимка и продължаваме на долу към скалите, а после и към водата. Видя себе си в отражението на дъгата. Не той не видя себе си, а някого когото не познаваше, човек или може би животно, което изглеждаше отвратително. От мраморно бялата усмивка бе останало единствено два пожълтели зъба, а от красивите зелени очи две глави на карфици забодени в очните му кухини. Огледа се и разбра че той наистина пада и че халюцинацията е била от части истина. Беше се метнал от таванската стаичка докато е изпаднал в транс и сега летеше право на долу от 9 етажната сграда. Върхът на насладата той изпита в момента когато се разби на плочките пред жилищния блок! Болка нямаше а само дрога бе обвила съзнанието му! Амин!
Спринцовката влезе навътре във вените му и той изпита необикновено блаженство и в същото време неповторим ужас от сторената грешка, дори и сега след толкова много време все още усещаше това отвратително чувство че е направил нещо наистина лошо. Звънчета започнаха да се чуват в съзнанието му и той закрещя с всички сили! Халюцинацията започна да го обсебва и все повече и повече образи изникваха пред очите му. Кървави картини, ужасни звуци, които го караха да си удря главата в стената, миризми вариращи от най-отвратителната смрад до най-прекрасния парфюм. Изведнъж всичко изчезна, появи се мрак, а от него се възроди един нов свят. Спокойствие цареше навсякъде, птичките пееха, слънцето грееше. Новата халюцинация започна да му допада и той се потопи в нея, сякаш се потапя в пълна с гореща вода вана. Съзнанието му се бе замъглило съвсем от дрогата и той не усети как пламъка от запалката гори пръста му. Вълните се пръскаха на брега с лек замах и оставяха малки следи по-пясъка. Не можеше да се спре да тича по плажа, гледайки към краката си той измина огромни разстояния, а халюцинацията не свършваше и не свършваше. Изведнъж от нищото се появи скала, а под скалата скали, а под скалите вода! Спря за миг, погледна на долу, замисли се върху невероятното преживяване и как ще се друса до края на живота си и скочи в бездната. Стори му се че лети цяла вечност, сякаш живота му минава на лента пред очите, любов, омраза, тъга и най-вече дрога! Само при мисълта за хероин вените му настръхваха и сами се опитваха да изскочат извън ръката му. Усмивка за снимка и продължаваме на долу към скалите, а после и към водата. Видя себе си в отражението на дъгата. Не той не видя себе си, а някого когото не познаваше, човек или може би животно, което изглеждаше отвратително. От мраморно бялата усмивка бе останало единствено два пожълтели зъба, а от красивите зелени очи две глави на карфици забодени в очните му кухини. Огледа се и разбра че той наистина пада и че халюцинацията е била от части истина. Беше се метнал от таванската стаичка докато е изпаднал в транс и сега летеше право на долу от 9 етажната сграда. Върхът на насладата той изпита в момента когато се разби на плочките пред жилищния блок! Болка нямаше а само дрога бе обвила съзнанието му! Амин!
© ОоОоОоОо ОоОоОоОо All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много ми харесва
-
С тъжен край, както всичките ти творби, но истински и реалистично предадена действителност и добре написан разказ
-
Тони,Тони...имаш си талант и тва е!Казвала сам го и преди ако не се лъжа
-
много ме изкефи и този твои разказ!супер са!
-
....знаеш ко ще кажа!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много хубав разказ..