Елфът Койн се разхождаше из огромната непозната и тъмна гора. Отнякъде дочу нежна и тиха песен, която можеше да разтопи сърцето му, той обаче усети, че това бе просто капан… Момчето продължи да върви, песента обаче ставаше все по-красива и силна… Затова момчето направи няколко бързи скока, с които изкачи едно от високите голи дървета в гората и започна да я оглежда. Всички дървета бяха покрити с мъх. Стъмваше се. Момчето усещаше един познат мирис… Мирисът на ужасните същества, гномите… Те бяха точно обратното на елфите, бяха дребни, с дълги носове и костеливи ръце и бяха наистина неприветливи, живееха в подземията, но в този късен час, когато вече се стъмваше, те без притеснение можеха да се поразходят из гората, без да се притесняват, че може да изгрее слънцето и да ги превърне в камъни… Но откъде се чуваше тази красива елфическа песен, та гномите не можеха да пеят така… Може би това беше някаква зла магия-капан на гномите?… Койн обаче нямаше да се хване.
Той видя как гномите минават ...