Автобусът бавно намали скоростта и се спря. Тя застана на вратата, приготви се да излезе... и тогава го видя. Той стоеше до препълнената спирка и гледаше безизразно. Валеше. Тя се усмихна, а вътре в нея се разлетяха стотици пеперуди. Толкова се вълнуваше, като го виждаше, бе толкова щастлива, когато беше край него. Дори и фактът, че той не я забелязваше, не помрачаваше нейната радост. И ето сега, на рождения ù ден, тя стоеше в автобуса и го наблюдаваше.
Вратата най-сетне се отвори и хората от спирката започнаха да се качват. Тя бе толкова забързана, че почти прескочи няколкото стъпала. Стъпвайки на мокрия тротоар, се усмихна и затършува из торбата, която носеше. След няколко секунди държеше в ръцете си кутия с бонбони и крачеше към него. Щом го достигна, затвори очи, събирайки смелост и го потупа по рамото. Той бавно се обърна.
- З-з-здравей... - заекна тя и се усмихна плахо.
- Здравей - отвърна студено той.
- Днес имам рожден ден и исках... исках - каза тя и отвори кутията, като му я ...