Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия за лична изгода. Знаеше, че всяко нещо си има и положителна, и отрицателна страна. Тя знаеше, че няма напълно щастливи хора, но като всяко момиче се надяваше да е изключение, да е различна и уникална. Сядайки зад компютъра започна обичайното - слушане на музика, теглене на филми и картинки и разглеждане на профили в сайт за запознанство. Но с всяко натискане на копчетата, с всяко движение на мишката, Ани все повече и повече искаше да го види. И започна ежедневната битка между сърцето и разума й. Всяка от страните си имаше своите доводи, които те защитаваха със спомени. Сърцето й напомняше за моментите им заедно, които сякаш бяха извадени от приказка, за изненадите и смеховете им. А разумът от ...