Лаура и Йоланда
Лаура непрекъснато търсеше агенции, които предлагаха жени, обучени да се грижат за хора с увредено зрение. Имаше проведени вече няколко интервюта, но все си мислеше, че не може ей така, с лека ръка, на предаде дъщеря си на когото и да е. Беше изчела всичко, което успя да намери, за слепотата. Крепеше белия бастун на Йоланда и тя бързо се научи да борави с него. Лаура отбягваше компании и срещи с познати. Всяка минута искаше да е с детето си, а то се бореше с нокти и зъби да борави с предмети, без да ги вижда. Можеше да напише дори SMS на телефона си по памет и разпознаваше някои от банкнотите чрез опипване. Беше направила успешен опит сама да стигне до метрото с белия бастун.
–Няма да правиш повече това!-скара ѝ се Лаура, притеснена.-Вече се спрях на жена. Мила и възпитана ми изглежда. Днес ще дойде. Ще спи тук, ако не стане, ще я сменя. Няма семейство. Загубила ги е, а дъщеря ѝ е била на твоята възраст. Надявам се да те обикне и няма начин това да не стане... Та ти си. ...