Криминален сценарий

Действие 1

Участници:

Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;

Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си;

(Калин звъни долу на домофона при входа. Емануеле му отговаря.)

Емануеле:

Кали, ти ли си?

Калин:

Здравей, Емануеле!

Емануеле:

Качвай се.

(Вратата е отворена. Калин изкачва стълбите на бегом. Горе на прага го чака Емануеле. Двамата се ръкуват и се усмихват един на друг)

Калин:

Ех, приятелю! От цяла година не сме се виждали…

Емануеле:

Да, много си се променил! Аз те познах обаче, по начина, по който звъниш.

Калин:

Три позвънявания, всяко следващо е по-кратко. (усмихване)

Емануеле:

Аз поканих и Марти! Дойде преди няколко минути.

(Мартин се приближава. Ръкува се приятелски с Калин. )

Калин:

Последния път като се видяхме с теб, Марто, си прекарахме много добре. Радвам се да те видя и сега!

Мартин:

Да! (поклаща глава) Много добре правим, че се виждаме често, макар и вече да не сме в едно училище. Добри приятели сме! (доверчив поглед)

Емануеле:

Е сега както ще се виждаме цялата ваканция, ще станете и още по-добри! Аз разпитах Марто как му е минала годината и узнах разни неща. (Мартин се усмихва) Ти също ми беше споменал, понеже имахме възможността да се чуваме всеки ден през интернет.

Майката на Емануле:

Е, Емануеле, хайде слезте до долу да изхвърлите боклука. Тъкмо ще се разходите и ще си купите от магазина нещо за пиене да се почерпите!

Калин:

Значи по-добре да не се събувам!

Емануеле:

Да! (и после към майка му) Добре, хайде тогава дай пари!

Майката на Емануеле:

Разбира се! 5 лева ще ви стигнат.

(Мартин и Емануеле си обуват обувките)

Мартин: (към Калин)

Добре – хайде аз ще взема тази торба, а понеже те са две, ти можеш да вземеш другата.

Калин:

Съгласен съм! Емануеле, взимай каквото е нужно и да излизаме.

Емануеле:

Добре!

(Всички излизат и затварят вратата. Слизат долу. Точно пред входа има кофа за боклук, която обаче не е отворена. )

Емануеле:

Хайде изхвърлете боклука в тази кофа.

Калин:

Добре, само че е затворена!

(Мартин се доближава до кофата и започва да чака)

Емануеле:

Е хайде хвърлете го, де! Няма да я отварям аз.

Калин:

Можем да оставим боклука до нея и да си мислим, че е пълна!

Мартин:

Калине, толкова ли не можеш да отвориш една кофа за боклук?!

Калин:

Я по-добре замълчи! Ти също би могъл да го направиш, а седиш и чакаш някой да свърши работата вместо теб. Понякога не ми харесва начина, по който се държиш – гледаш отстрани и не поемаш никаква отговорност, а после критикуваш и злословиш непрестанно.

Мартин:

Голям си философ!

Калин:

Ти пък очилат картоф!

Мартин:

Печелиш!

Калин:

Ето там има една отворена кофа за боклук. Не ни е по път, но можем да отидем до нея.

(Отиват до кофата за боклук, която е пред дома на Данчо. Зад ъгъла на блока виждат за момент и Майката на Данчо. )

Емануеле:

Видяхте ли я?

Мартин:

Кой?

Калин:

Майка на Данчо. Не знам какво е намислила, но никога не са ми допадали нейните идеи. Само измъчва децата си. Емануеле, ти скоро ще се срещаш ли с Данчо? Трябва да разберем как е. Притеснявам се за него.

Емануеле:

Да и аз за това исках да те питам. Мартин ми спомена, че го е видял веднъж случайно. Не го бяхме чували от много време. Също ми каза, че си мислел да го препиташ по някои въпроси!

Калин:

Да, наистина! Надявах се, че и ти ще предприемеш активни действия, но сега ми е все едно. Като го видим, тогава ще решим. Няма какво да го питаме според мен – той трябва сам да си каже ако има нещо. Пък и за мен работата е ясна.

Емануеле:

А на Мартин си казал, че може би се случва нещо интересно около Данчо.

Калин:

Нека той каже ако е забелязал нещо странно при срещата им!

(Мартин мълчи и скоро и тримата влизат в магазина. Избират да купят ‘coca cola’  и 6 банички. )

Емануеле:

Не знам само дали ще ми стигнат парите!?

Калин:

Но разбира се! Ако трябва мога да доплатя, не се притеснявай. Имам 4 лева.

Мартин:

Е аз също си нося пари със себе си!

Калин:

Ще си поделим сметката!

Мартин:

Съвсем не е нужно!

(На касата Мартин доплаща колкото трябва. Калин и Емануеле си разделят багажа. Решават, че е малко и не е нужно да дават и на Мартин. Излизат от магазина. Тръгват да се прибират и когато стигат до блока, Емануеле звъни на домофона. Докато чакат отговор, разменят няколко думи. )

Калин:

Емануеле, помниш ли веднъж като се бяхме заключили отвън. За щастие прозорецът на втория етаж беше отворен. Аз се качих първо върху покрива на офиса и оттам върху стряхата над вратата. Така успяхме да влезем във входа.

Емануеле:

Да, но сега за щастие майка ми е горе!

Мартин:

Интересна случка е било! Вие като можете да се виждате по-често няма как да не ви се случи нещо интересно. Аз живея по-далече и не мога чак всеки ден, (замисляне) но пак сме имали запомнящи се преживявания.

(Майката на Емануеле ги пуска да влезнат. )

Край на първо действие.

Следва второ действие заедно с подробно описание на обстановката и всички герои в криминален сценарий!