Криминален сценарий
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си;
(Калин звъни долу на домофона при входа. Емануеле му отговаря.)
Емануеле:
Кали, ти ли си?
Калин:
Здравей, Емануеле!
Емануеле:
Качвай се.
(Вратата е отворена. Калин изкачва стълбите на бегом. Горе на прага го чака Емануеле. Двамата се ръкуват и се усмихват един на друг)
Калин:
Ех, приятелю! От цяла година не сме се виждали…
Емануеле:
Да, много си се променил! Аз те познах обаче, по начина, по който звъниш.
Калин:
Три позвънявания, всяко следващо е по-кратко. (усмихване)
Емануеле:
Аз поканих и Марти! Дойде преди няколко минути.
(Мартин се приближава. Ръкува се приятелски с Калин. )
Калин:
Последния път като се видяхме с теб, Марто, си прекарахме много добре. Радвам се да те видя и сега!
Мартин:
Да! (поклаща глава) Много добре правим, че се виждаме често, макар и вече да не сме в едно училище. Добри приятели сме! (доверчив поглед)
Емануеле:
Е сега както ще се виждаме цялата ваканция, ще станете и още по-добри! Аз разпитах Марто как му е минала годината и узнах разни неща. (Мартин се усмихва) Ти също ми беше споменал, понеже имахме възможността да се чуваме всеки ден през интернет.
Майката на Емануле:
Е, Емануеле, хайде слезте до долу да изхвърлите боклука. Тъкмо ще се разходите и ще си купите от магазина нещо за пиене да се почерпите!
Калин:
Значи по-добре да не се събувам!
Емануеле:
Да! (и после към майка му) Добре, хайде тогава дай пари!
Майката на Емануеле:
Разбира се! 5 лева ще ви стигнат.
(Мартин и Емануеле си обуват обувките)
Мартин: (към Калин)
Добре – хайде аз ще взема тази торба, а понеже те са две, ти можеш да вземеш другата.
Калин:
Съгласен съм! Емануеле, взимай каквото е нужно и да излизаме.
Емануеле:
Добре!
(Всички излизат и затварят вратата. Слизат долу. Точно пред входа има кофа за боклук, която обаче не е отворена. )
Емануеле:
Хайде изхвърлете боклука в тази кофа.
Калин:
Добре, само че е затворена!
(Мартин се доближава до кофата и започва да чака)
Емануеле:
Е хайде хвърлете го, де! Няма да я отварям аз.
Калин:
Можем да оставим боклука до нея и да си мислим, че е пълна!
Мартин:
Калине, толкова ли не можеш да отвориш една кофа за боклук?!
Калин:
Я по-добре замълчи! Ти също би могъл да го направиш, а седиш и чакаш някой да свърши работата вместо теб. Понякога не ми харесва начина, по който се държиш – гледаш отстрани и не поемаш никаква отговорност, а после критикуваш и злословиш непрестанно.
Мартин:
Голям си философ!
Калин:
Ти пък очилат картоф!
Мартин:
Печелиш!
Калин:
Ето там има една отворена кофа за боклук. Не ни е по път, но можем да отидем до нея.
(Отиват до кофата за боклук, която е пред дома на Данчо. Зад ъгъла на блока виждат за момент и Майката на Данчо. )
Емануеле:
Видяхте ли я?
Мартин:
Кой?
Калин:
Майка на Данчо. Не знам какво е намислила, но никога не са ми допадали нейните идеи. Само измъчва децата си. Емануеле, ти скоро ще се срещаш ли с Данчо? Трябва да разберем как е. Притеснявам се за него.
Емануеле:
Да и аз за това исках да те питам. Мартин ми спомена, че го е видял веднъж случайно. Не го бяхме чували от много време. Също ми каза, че си мислел да го препиташ по някои въпроси!
Калин:
Да, наистина! Надявах се, че и ти ще предприемеш активни действия, но сега ми е все едно. Като го видим, тогава ще решим. Няма какво да го питаме според мен – той трябва сам да си каже ако има нещо. Пък и за мен работата е ясна.
Емануеле:
А на Мартин си казал, че може би се случва нещо интересно около Данчо.
Калин:
Нека той каже ако е забелязал нещо странно при срещата им!
(Мартин мълчи и скоро и тримата влизат в магазина. Избират да купят ‘coca cola’ и 6 банички. )
Емануеле:
Не знам само дали ще ми стигнат парите!?
Калин:
Но разбира се! Ако трябва мога да доплатя, не се притеснявай. Имам 4 лева.
Мартин:
Е аз също си нося пари със себе си!
Калин:
Ще си поделим сметката!
Мартин:
Съвсем не е нужно!
(На касата Мартин доплаща колкото трябва. Калин и Емануеле си разделят багажа. Решават, че е малко и не е нужно да дават и на Мартин. Излизат от магазина. Тръгват да се прибират и когато стигат до блока, Емануеле звъни на домофона. Докато чакат отговор, разменят няколко думи. )
Калин:
Емануеле, помниш ли веднъж като се бяхме заключили отвън. За щастие прозорецът на втория етаж беше отворен. Аз се качих първо върху покрива на офиса и оттам върху стряхата над вратата. Така успяхме да влезем във входа.
Емануеле:
Да, но сега за щастие майка ми е горе!
Мартин:
Интересна случка е било! Вие като можете да се виждате по-често няма как да не ви се случи нещо интересно. Аз живея по-далече и не мога чак всеки ден, (замисляне) но пак сме имали запомнящи се преживявания.
(Майката на Емануеле ги пуска да влезнат. )
Край на първо действие.
Следва второ действие заедно с подробно описание на обстановката и всички герои в криминален сценарий!
© Калин Кръстев Todos los derechos reservados