Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.

1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гората беше населявана от зловещи демони, прокудени от дълбините на Ада, за да живеят в изгнание на повърхността. Смъртните, имали смелостта да навлязат в гората, били залавяни от демоните и били принуждавани да станат техни слуги до края на живота си. Обхващаща стотици мили ширина, Черната Гора граничеше с Бурното море в източната си част. Водите на морето никога не спираха вихрения си танц, огромните вълни затрудняваха корабоплаването, а тайнствените му обитатели правеха пресичането му невъзможно. Черната Гора и Бурното море бяха северната и източната граница на местността Кристалните Земи. Тя обхващаше стотици малки поляни, десетки малки гори и плетеница от реки, всяка от които се вливаше в огромно езеро в центъра на местността. Южната граница на Кристалните земи представляваше огромно тресавище, населявано от всевъзможни чудовища жадни за свежа кръв. Те не пресичаха границата с Кристалните земи, благодарение на една древна магия, която можеше да ги превърне в пепел ако се осмелеха да го направят. Западната граница свързваше Тресавището и Черната Гора и беше единственото място, през което беше почти безопасно да се навлезе в Кристалните земи... На пръв поглед тя представляваше стара,  порутена каменна стена, но всеки обитател на Земите знаеше, че всъщност стената е подсилена със заклинанието на един стар магьосник, изричано всяка сутрин при изгрев слънце. Без това заклинание стената беше просто една нестабилна камена маса.
Така защитени от четири страни, обитателите на Кристалните земи можеха сами да преценят кого да допуснат в дома си и кога да отпратят. А самите те бяха най-различни създания, от най-различни раси.
В близост до Магичната стена и Черната гора се простираше поляната, населявана от елфите. Благодарение на магичните си сили те живееха в удивително устроено селище - домовете им бяха сякаш направени от кристал, всяка къща имаше свое дворче и малка ограда. В центъра на градчето се намираше палатът на кралицата на елфите. Кристалният замък се състоеше от три огромни кули, осеяни с ярко червени скъпоценни камъни и се издигаше на десетки метри над останалите сгради. Замъкът беше едно от малкото места в Земите, което имаше постоянна стража, но в предвид властта на кралицата на елфите - това беше задължително.
В непосредствена близост до Бурното море пък се разполагаше селището на джуджетата. Високите остри скали даваха чудесни условия за джуджетата, които извличаха ценни метали от тях и ги превръщаха в невероятно красиви и мощни оръжия. Къщите на джуджетата бяха грубо изработени от камък и нямаха нищо общо с красотата на елфическите къщи, но въпреки това създаваха удивително усещане за уют. Работливите джуджета влагаха цялото си старание в изработката на оръжия и не обръщаха особено внимание на външния вид на къщурките си.
В централната част на Кристалните земи се простираше огромното Слънчево езеро. То събираше водите на множеството реки, осейващи поляните, погледнато отвисоко цялото това водно вълшебство приличаше на изкусно оплетена паяжина. Езерото също имаше своите чудновати обитатели - така наречените русалки. Те представляваха полу-хора, полу-риби. Нямаха крака, а дълги изящни опашки. От кръста нагоре бяха досущ, като хора... Върховете на ушите им бяха нежно заострении, като тези на елфите. Някои имаха огнено червени коси, а други катранено черни - цветът на косата беше в пряка зависимост с йерархията и положението на отделния индивид в общността. Всичките близо сто русалки живееха в един огромен дворец на дъното на езерото. 
Кристалните земи бяха населявани дори от богове. Те прекарваха в Земите триста тридесет и три години от живота си. През този период се обучаваха, учеха различни магии и се подготвяха да заемат своят пост далеч от Земите на място наречено Скалите на боговете. Боговете имаха своята задача през периода си на "обучение", всеки един от тях се отдаваше изцяло на нея и дори не се появяваха сред обикновените обитатели на Земите.
Още десетки различни същества населяваха Кристалните земи, тук всеки с добро сърце и чисти намерения можеше да намери спокойствие и да създаде свой нов дом, такъв какъвто винаги е искал да бъде.