Глава IV
29 се прибра в стаята. За щастие изненади нямаше. Седна на леглото. Огледа се. Искаше ѝ се да угаси лампата, но за съжаление и в това нямаше тази свобода- всичко беше централно. Постоя така известно време. Бръкна под възглавницата и извади една книга- стара и опърпана, но само нея си имаше като спомен, че някога и някъде, е била дете. И че някой на това дете, е подарил нещо. Отвори я. Белязката беше на страница с една голяма фигура на звезда. Странна звезда- девет лъчева, не островърха, а с извити наляво върхове. 29 прокара ръката си през нея. Изправи се и понечи да отиде в ъгъла, където беше най-тъмно. Но...
Отново се сети за лампата на сирената. Привидя ли ѝ се или наистина се случи нещо тогава? Изтърва книгата.
- Ааарррр!- сряза я нещо в кръста от лявата страна със силен сърбеж и парене.
Повдигна бялата ризо-блуза. Уплаши се от това, което видя. Беше черно нащърбено петно, релефно на пипане. Сякаш някой го беше отпечатал от вътре-навън с ръжена, или го беше избродирал в нея ...