13 min reading
Глава I
„Пирине вечен, правечен! Под всеки камък, жив пламък, до извор верен, неверен. До клетва нова- пищова...“
В силата на реката, в нозете ѝ кротка сега, се вливаше духът на планината. Не беше родният ѝ дом, но го усещаше в сърцето си като такъв. А и къде е българска земята, не е ли пак твой дом? Усещаше го силно. Зареждаше я. Изпълваше я. Била бебе, кога майка ѝ Горка избягала в тевната мрачна нощ от тая пуста Битоля. И от юга на Македонска България, стигнала до среднината и севера на Пирин. А Илко и Горан- двамата ѝ братя се погубили някъде в гората- само на по седем и девет лета. Ятаган посякъл баща ѝ Александър, кога пресекли Попови ливади- сега Папаз чаир- от севера: „Жива да си, дѐте!- извикал ѝ той през гърло съдрано- Живи да сте ми и двете- в кръв удавен последен стон- Нечиста плът, неверна, не жалете... Убийте се, ако ви докопат, ама черната им семка не носете! Ка̀ко Българки умрете!...“- и издъхнал. А тя- в скута на майка си, скрита под корените на един надникнал от скал ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up