Кученцата
На синът ми Драгостин
Рано сутринта някакъв шум събуди малкия Диди. Отиде до прозореца, не виждаше нищо, повдигна се на пръсти, пак нищо. Погледна нагоре и напред към кайряка. В края му, който се сливаше с небето изгряваше слънцето. Приличаше на голямо парче отрязано от праскова, което озари всичко по пътя си с различни цветове - червен, оранжев, жълтеникав- преливащи в един силно сияещ лъч насочен към двора. Всички цветя, ягоди, лозички, зеленчуци, зелени тревички, приласкани и стоплени, имаха капчици роса, които блестяха като малки бисерчета. Детето взе малкото столче, качи се на него и видя под прозореца дядо си. Седнал на дървен палет, хранеше двете малки, вече поотраснали кученца. На всяко даваше по хапка от сутрешната закуска, която им беше приготвил. Те се галеха по него и нежно джафкаха, изправени на двете си задни крачета. Започнаха да се обаждат и другите обитатели на големия селски двор - патици, пуйки, пилета и кокошки, най-гласовит беше червеноперестия петел Гого ...