Баба Марта се бе разлютила и снегът се носеше с бурния вятър около Яна, която се опитваше да балансира върху ледената настилка пред блока, държейки голямата кутия с храна внимателно. Успешно стигна до близкия контейнер и подсвирна с уста. Дочули познатото подсвирване, от скривалищата си дотичаха няколко кучета и въртейки щастливо опашки, лакомо се нахвърлиха на храната, която им бе донесла.
- Милите ми бездомничета - говореше им гальовно жената. - Хапвайте, хапвайте... Мишо, направи място и на Рекс, де! Не може да изядеш всичко, трябва и другите да хапнат.
От доста време Яна се грижеше за тези кучета. Хранеше ги всеки ден, почистваше винаги след тях, беше ги обезпаразитила и ваксинирала. Искаше те да си имат дом, но тя вече имаше в апартамента си едно куче и не можеше да ги вземе. Яна осъзнаваше, че няма как да спаси всички бездомни животни, но поне можеше да ги нахрани. Не всички хора я разбираха, но на нея ѝ се свиваше сърцето като ги гледаше как страдат. Нейните четриноги приятели н ...