Към брега на неспасението

По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с другата бутилка:
-- На етикета ти пише "Щастие".
-- Да. А на твоя пише "Празнота", но няма надпис "Помощ". -- високомерно отговори щастливата бутилка.
-- Да, обаче ти трябва да си щастлива. Защо искаш да стигнеш до брега на спасението. -- пренебрегнала високомерието, попита бутилката на празнотата.
-- Това си е моя работа. -- сопна се щастливата бутилка.

Известно време продължиха своето плаване. Минаха над главите на бесните, беззъби акули, на които не оставаше нищо друго, освен да злобеят и да им пожелават да се разбият в първия срещна камък на брега. Подминаха и медузата, която тутакси се стрелна да им иска пари за преминаването през границата на самотата. Пари не успя да вземе, но се огледа по-сериозно в бутилките. От морските приказки, които бе чела, очакваше да види писмо в една от двете. Писмо нямаше, но забеляза, че бутилката, която има надпис "Щастие", е наполовина празна.

До бутилките мина сал, на гърба на който се носеше младеж. Младежът бе избягал от острова на парите, което си личеше по откъснатата му ръка. Когато двете бутилки и салът се изравниха, младежът попита бутилките.

-- Коя от вас да взема.
-- Вземи мен. -- рече бутилката, на която имаше надпис Щастие. -- Другата е стара и празна.
-- Вземи нея. -- рече бутилката, на която имаше надпис Празнота. -- Тя може да ти помогне по време на плаването.
-- Но защо имате такива надписи? -- попита младежът.
-- Аз идвам от морето на хората. -- рече щастливата бутилка. -- Виж, аз съм наполовина пълна. Ако ме долееш, после ще ме пиеш цял живот.
-- Аз също идвам от там... -- допълни другата бутилка. -- но никога не е имало нищо в мен. Минах през няколко човека, но не се задържах в ръцете им. Веднага ме хвърлиха. Ако ме вземеш, отново ще ме хвърлиш, но сигурно ще е по-далеч.

Младежът не каза и дума повече. Взе бутилката, на която пишеше "Щастие". Тя му предложи да възстанови изгубения крайник, но това ще струва 100 милилитра от съдържанието? Младежът се съгласи. Веднага тя възстанови крайника му.

Младежът и бутилката продължиха плаването си.

След няколко години бутилката с надпис "Празнота" пристигна до брега на спасението. Тя видя сала. Той беше разбит, бутилката с надпис "Щастие" бе пресушена, а от младежа бяха останали само кости.

Седмица по-късно духът на младежа хвана бутилката с надпис "Празнота" за гърлото, стисна я колкото може по-силно и концентрира всичката енергия,  подобаваща за дух, и я хвърли колкото можа по-надалеч.

Бутилката с надпис "Празнота" се озова много километри навътре във водата. Тя се обърна назад и видя бутилка, на която пишеше "Щастие".