Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случило, татко?
- Пристигам в София с полета сутринта. До следобед ще съм на село. Кажи на дядо ти, че ще остана до края на август.
- Чакай, чакай – започнах бавно да се отърсвам от сънената мъгла. - До края на август аз съм тук. А майка ми ?
- Тя остава в Италия - гласът на баща ми беше глух и стържещ. - Ще ви разкажа после.
Усетих как ме облива студена вълна. Задаваха се неприятни събития. Опитах се да говоря спокойно.-
- Добре, татко, чакам с нетърпение да се видим.
Затворих телефона и седнах на близкия стол. Не ми харесваше това, което се случваше. Баща ми звучеше сякаш небето се бе срутило върху него, а Везувий - изригнал и погълнал цялата му душа. Облегнах се в тъмнината. Исках да събера мис ...