May 27, 2007, 6:49 PM

Лабиринт

  Prose
1.1K 0 0
Примирена, но по-силна отвсякога, търсеше изход от лабиринта, в който пожела да остане сама. Вглеждайки се в познатите стъпки, не намираше пътя, правилния, обсипан с нейните невидими следи. Оставила много болка и сълзи след всеки неуспех, осъзнавайки силата непозната, усещаше уханието на изхода. Изпълнена с надежда и сила продължаваше напред дори при сблъсъка с грешното, но не и непоправимо.
Обсебена. Непознаваща себе си. Непримирима. Непокорна, обладана от доброволното съществуване на душата си. Обмисляше начина, причините и неуловимата, извисяваща сърцето душа. В търсене на примирението, уравновесението и безграничната надежда, наслаждавайки се на трепетите на живота, за нея нямаше истинска причина за състоянието, което самата тя не разбираше, не познаваше, но което беше позволила да бъде част от същността и.
Истината бе една, даваща онази сила, която възлита при всяко нещо, необяснимо или ясно, което не я убиваше. Тя живееше, съществуваше, беше жена, беше стихия, беше самотна, непристрастна към всичко човешко, което не и беше чуждо.
Беше човек, перфектно несъвършен, орисан и търсещ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...