Ледено момиче

Виждам как я гледаш. Колко прехласнато, с благоговение. Не можеш да се отърсиш дори за миг от мислите за нея... а и да можеше, не би го направил. Взираш се в погледа й. Поглеждаш в душата й. Отваряш чекмеджето с надпис "Сърце" и там виждаш навсвякъде написано твоето име. Поглеждаш в най-малкото и затънтено джобче, скрито от поглед, сякаш предвидено да пази редки съкровища и тайни, и там съзираш своя снимка. И се чувстваш щастлив. Отнякъде до ушите ти достига музика, чувстваш как душата ти иска да напусне тялото, за да се рее в облаците. И наум си казваш "Ето, аз разтопих сърцето й!"

Колко дълбоко се лъжеш! "...Мое тъжно ледено момиче..."

Тя не може да бъде разтопена. Представи си ледена скулптура - красива, неземно красива такава, каквато е. Но увиеш ли я в одеала, тя ще се разтопи... и от нея няма да остане нищо. Не можеш да обвиеш сърцето на леденото момиче... Така би я обрекъл на смърт. Тя съществува и си е самодостатъчна. Ако се опиташ да я докоснеш дори, твоята топлина ще разтопи една малка частица от нея... и тази частица ще изчезне. Малко по малко ще я погубиш. А един ден, когато си разтопил всичко в нея, ще видиш, че от ледената красота, в която се влюби, няма и следа. И ще я напуснеш... А тя вече няма да съществува.

Не можеш да разтопиш леденото момиче. Тя няма да те допусне толкова близо до себе си. Но това не значи, че не може да обича...

Да, тази нейна обаятелна любов... Дори не усещаш, че тръгваш след нея, където и да отиде. Но ти я следваш... неотменно, неотлъчно. И рано или късно ставаш като нея. Вледеняваш се и се превръщаш в нейното ледено момче. Вече можеш да я докоснеш без страх, че ще я разтопиш. Но ти си от лед... Виждаш всичко през ледени очи. И вече всички възприятия са изменени...

Можеш ли да го понесеш? Да носиш сърцето от лед? Да виждаш студената му красота всеки ден, но и да усещаш леда вътре в себе си?

Замисли се... Защото връщане назад няма. Ако един път се вледениш, повече не можеш да се разтопиш.

И ако нямаш силата, по добре се обърни. Обърни се и се върни, докато все още можеш... Върни се там, откъдето си дошъл...