Легенда. Разрушаването на Крупник
В цветущата долина, прорязвана от пълноводната Струма, обградена от четирите планини Рила, Пирин, Влахина и Малешевията съществуваше могъщата Крупнишка епископия.
В зората на инвазията османските пълчища превземаха де що могат, мирното население не закачаха, непревзимаемите малки крепости заграждаха с войници и продължаваха неотстъпно настъплението си към центъра на Европа.
В крепостта на върха Градището свободният дух не бе погинал. Нощем излизаха войните на воеводата Иванчо, отправяха се към пътищата под Пирин и бастисваха на най-неочаквани места османските колони. Много бяха и неспирно се точеха, и вероятно скоро нямаше да секне пътят им. Затова българите се прикриваха в гъстите лесове, прибираха храна и вода и развяваха отново на сутринта байрака пред очите на чалмалиите.
Чудеха се и се маеха верните на султана, как и по какъв необясним начин неверниците успяват да оцелеят? Отде и как все още имаха храна?
Не знаеха за заровените под земята тръби, п ...