Легенда за Момина скала
Легенда за Момина скала
Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, в дясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала.
В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара и поробителят безнаказано вилнеел из българските земи, някакви си хаирсъзи набелязали Яна, красива девойка, и решили да я орезилят.
Прозряла намеренията им, красавицата се впуснала да бяга, към зъберите, обграждащи непристъпния пролом. Косите и полите й се развявали на вятъра, а дружината разбойници, разчорлени и развяващи салтамарките си, едва смогвали да я следват по стъпките й по виещите се каменисти пътеки.
Бягала мома Яна напред към отвесните канари. Изправила се пред грамадния колос, погледнала за миг назад и, неразколебана, се закатерила по отвесната карпа.
Придошлите разбойници започнали да я увещават, че, нежели, нищо нямало да й сторят, само и само да се откажела от намеренията си.
Девойката не ги чувала. Едва изкатерила се до скалното седло и вятърът отново се заиграл в свилените й коси. Светлото й лице се озарявало от сутришното Пиринско слънце. Очите й, изпълнили се с горест и влага, се загледали на шир и длъж из родната земя. Немеела земята, немеела и планината, още по-немеела пропастта в краката й.
Закатерили се разбойниците по канарата. Не можели повече да я чакат. Досега не беше се счуло по тази земя – така мома да им избяга.
Още в същия миг, свела поглед девойката, пуснала кърпата си на поривите на вятъра, после разперила ръце и се отправила нагоре към божиите простори.
И днес, ако спрете на Кресненските ханове и запитате някой от местните за хубавицата, неминуемо ще ви споменат, че и днес горе на непристъпните зъбери все още стоят свилените й коси и нанизът и от жълтици – проблясващи на утринните зари, прокрадващи се иззад гордите върхове на Пирин.
© Цветан Войнов All rights reserved.
.
