ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до светофара. Знаеш ли какво ми липсва – тихият дъждец. Да чувам откровенията на умиращите капки, да усещам дъха им по устните си. Знаеш ли, Елизабет, време е да ти кажа лека нощ. Време е да преминем от другата страна.