Душ бира и бисквити
Напредвах по-бавно, но за сметка на това разглеждах по-добре. При едно от поредните селца, в ляво и леко навътре от пътя мернах крушови дървета. Свих веднага. Поогледах се докато стигна до телената мрежа. Минавах между някакви храсталаци и висока трева. Нямаше хора затова прескочих и се озовах от другата страна на оградата. Няколко нисички круши ме привлякоха с техните плодове. За жалост зелени та знае ли се. Много твърди но на вкус се усещаше лека сладина. Сложих няколко все пак по джобовете. Докато си ядях невъзмутимо все едно съм си в двора, в съседната къща забелязах нещо интересно. На терасата й, очите ми съзряха голям съд за вода с душ излизащ от него. Не можех да си откъсна погледа. Лятна баня!
Не се бях къпал от няколко дни. Дни, в които непрестанно ходех или карах колело в тази юнска жега. Приближавайки се на юг ставаше още по-горещо. А повечето от местата където спях бяха само на метри от шосето. Понякога просто свивах в страни от пътя в някой шубрак за да мога да се охладя малко на сянка. През повечето време, особено в следобедните часове, оставах без дрехи на гърба си въпреки това горещината се усещаше доста силно на моменти. Близо до асфалта положението понякога ставаше нетърпимо. Много слънце прах и пот през деня и много студ през нощта. Преминал през тези неща в последните няколко дни, сега стоях насред градината с крушите около мен, втренчил се здраво в душа с големия черен казан над него. Дано да е пълен, си мислех. Дано да няма никой.
Като мечка към кошер, почти хипнотизиран прескочих в съседната къща. Докато се приближавах към нея оглеждах навсякъде. Бях готов да реагирам и на най-малкия шум. Добре раздвижената й конструкция не ми убягна въпреки напрежението. По малки стъпала се стигаше до верандата където се намираше душа. Имаше дървен парапет, прозорците бяха затворени – добър знак, а и не се чуваше нищо – телевизор, радио или говор. Страничният наблюдател, ако имаше такъв, всеки момент би очаквал да строша някой прозорец и да вляза вътре, но всъщност щеше да види нещо съвсем различно.
Отвъртях кранчето и от него потече топла, загряла се от слънцето вода. Доволен го затворих. След това съблякох всичките си дрехи като ги оставих на парапета. Пуснах отново водата и набързо се изкъпах. Удоволствието от къпането се смесваше с притеснението от евентуалното идване на собствениците, които можеше да заварят чисто гол мъж, къпещ се на верандата им. Гледка, която щяха да разказват дълги години и нямаше да могат да изтрият от паметта си дори и да искат. За мое, а също предполагам и тяхно щастие това не се случи.
Въпреки че бях под напрежение че могат да ме сгащят, след като се изкъпах постоях известно време на слънце за да се изсуша. После се облякох, обух се и побързах да се изнеса от тук преди да ми се е развалило хубавото. Чувствах се с килограми по-лек. Прескочих направо през входната порта и се озовах на черен път който излизаше на главния. Тръгнах натам доволен от банята. Малко преди шосето в дясно забелязах каравана. Звуци от телевизор се чуваха през отворената и врата. Пред нея имаше малка зелена морава. Когато я прекосих, вътре заварих мъж на средна възраст който си почиваше. Седеше на стол и гледаше телевизия. В момента обаче зяпаше мен. После каза нещо, което сигурно значеше – какво искаш?
Още с приближаването, погледа ми се фокусира върху отворено стекче с бисквити. В разкъсания найлон стояха приблизително осем пакетчета. Затова вместо отговор направо посочих към тях. Поредната неловка ситуация. Почиваш си в караваната на спокойствие, гледаш си телевизия пийвайки си биричка, когато изведнъж се появява някакъв непознат , който просто ти посочва към бисквитите и стои в очакване. Красота! Едно че бях претръпнал вече, а и често се случваше да ми е все едно дали някой ще ми даде нещо. Като че ли в този частичен непукизъм се криеше разковничето. Наблюдавах реакцията на хората сякаш провеждах важно социологическо изследване. А обикновено когато не ти пука, шанса да стане това което искаш, е много по-голям.
Първоначално мъжът леко ми се тросна, за което не мога да го виня, но после се пресегна и ми даде едно пакетче. Зарадвах се, благодарих, винаги бях вежлив, обърнах се и си тръгнах по пътя. Не бях се отдалечил много, когато чух човека да ми свирка нещо. Върнах се с физиономия пълна с въпросителни. За какво ли ме викаше?
Явно досетил се че съм скитник му беше дожаляло. От друг разпечатан стек, само че с бира взе една кутийка и я хвърли към мен. Хванах я истински изненадан макар и вече да ме бяха черпили вино. Благодарих отново и започнах с още по-приповдигнато настроение да се отдалечавам. Чертите на лицето ми се подредиха в израз на задоволство и малка дяволита усмивка плъзна по него. Отново удрях кьоравото. След скромното начало с крушите в градината и грандиозното продължение с безценния душ, сега ходех по пътя и си пиех биричка, мезейки си с бисквити. След каръшкия старт с гумата и продължението в селото, дето като че ли извикаха куки, нещата като отново се обръщаха. Поредния горещ ден започваше да ми харесва.
На дървена пейка близо до шосето,с кола спряна до тях, седнали под сянката на група дървета, мъж и жена се черпеха. Мястото приличаше на малка отбивка от пътя за почивка. И тъй като бях в настроение, когато погледнаха към мен, аз с усмивка вдигнах бирата си. От своя страна и те повдигнаха своите питиета усмихвайки се. Слънцето също се усмихваше, огрявайки тази картина, тази поредица от действия. Започвах да се чувствам като у дома си.
© Явор Бачев All rights reserved.