Лятна любов

Лятна любов

Беше тих, дъждовен октомврийски ден. Учебната година тъкмо бе започнала. За Джорджия това беше последната година в училище. Връщаше се у дома с най-добрия си приятел Мартин, щастлива от отличните оценки, които бяха получили. Джорджия беше замислена. Мислеше за университета, в който искаше да бъде приета. Слушаше как капките удрят чадърите им и се изгубват. Каза си: "О! Това прогонва всяка радост!" Искаше скучният и сив живот, който живееше, да се обърне на сто и осемдесет градуса.

Мартин я изпрати до баба ѝ, а когато се върна, тя седна замислено до прозореца. Гледаше как продължава да вали и нежно решеше дългата си, мокра от дъжда коса. Изведнъж телефонът ѝ иззвъня. Погледна съобщението с изморен и тъжен поглед и с натежало сърце прочете какво ѝ беше написано, а после се усмихна нежно. Беше получила дългоочаквано съобщение от любим човек. Мъжът, който ѝ го беше изпратил, искаше да я види същата вечер на тяхното любимо място.

Имаше пълнолуние. Дъждът току-що бе спрял. Времето беше прохладно. Лунната светлина се отразяваше в падналите капки. Паркът беше пуст. Лукас седеше на третата пейка в парка и си палеше цигара. Димът от цигарата се отразяваше от уличните лампи. Лукас не беше от най-примерните и добродетелни момчета. Считаха го за гангстера на града. Но всъщност беше ужасно умен и интелигентен. Джорджия бе открила в него нежната и крехка същност, която малцина забелязваха. Никой не го харесва, мислеше си момичето, докато вървеше към него. Нито нейните родители, учители, нито приятели.

Джорджия се чудеше какво да прави. През тялото ѝ премина странно усещане, никога преди не изпитвано, сякаш ток мина през нея. Приближи се до Лукас и бавно седна до него. Той се задуши в това усещане и бавно затвори очи. Когато беше сигурна, че се намира на правилното място с правилния човек, го погледна в дълбоките му кафяви очи и каза:
– Намерих себе си в теб, но ти намери мен! О, научи ме как да забравя да мисля!

Искаше да се научи да живее. Да живее истински, защото ѝ беше писнало да бъде ограничавана. Вече не ѝ пукаше какво ще кажат другите за него, не ѝ пукаше за добрите маниери и високите оценки. Просто искаше да бъде с него.

Мина време. През това време и двамата преминаха през пълна метаморфоза. Нито един от тях не беше същият след първата им среща. Сезоните се сменяха. Малките прекарваха дните си, без да осъзнават колко бързо минава времето и как самите те се бяха променили.

Пролетта бе към своя край. Птиците пееха, любовта витаеше във въздуха. Всички очакваха с нетърпение лятото. Слънцето стопляше земята. Морската вода се затопляше, и никой не можеше да чака да потопи крака в солената вода. Лукас и Джорджия правеха планове за лятото. Оставаше точно една седмица до края на учебната година.

Джорджия бе забравила, че е подала документи да учи в чужбина. Беше дори забравила мечтата си за университета, но едно писмо ѝ я припомни. Отвори писмото и с притиснато сърце и сълзи в очите прочете, че е приета – това така жадувано „да“. Не знаеше какво да прави. Не знаеше как да каже на Лукас, че всичко между тях трябва да приключи.

Джорджия започна да се обвинява, че ако беше сгрешила някъде, може би събитията щяха да тръгнат в друга посока и тя щеше да остане с любимия си. Избърса сълзите си и се усмихна.

На сутринта Лукас я чакаше пред дома ѝ, за да отидат заедно на училище, но Джорджия каза:
– Но да ходиш на училище в лятна утрин е толкова неприятно.

Ден преди последния звънец двамата отидоха в техния парк, на тяхната пейка. Постояха известно време, а после Лукас я изпрати към училище с обещанието, че ще я чака след последния час. Джорджия го погледна в дълбоките кафяви очи, целуна го, без да каже нищо, и влезе в училището, без да му каже, че заминава – и това бяха последните им минути заедно.

След часовете Лукас я чакаше навън, както обикновено, но този път почти всички вече си бяха тръгнали – освен малката Джорджия. Той се притесни и попита нейна приятелка защо не излиза. Но отговорът я срина – тя му каза, че приятелката му си е взела документите и почти веднага е заминала. Лукас се разстрои. Звъня ѝ, но телефонът само звънеше. Когато стигна до гарата, видя само един влак, който почти изчезваше в хоризонта.

Седна на една пейка, запали цигара и си пусна музика. Докато слушаше, някой седна до него и въздъхна. Когато усети уханието на момичето си, просто я погледна, целуна я и нищо не каза.