2 част
8 сутринта. Поредната сутрин от неговия скучен, непривлекателен и заскрежен от студенината на заобикалящия го свят живот. Питър за хиляден път отвори очите си, които видели много несправедливости от съдбата, предпочитаха да останат затворени за бъдещето, което, според него, едва ли имаше какво по-добро да му предложи... Или имаше? Беше уж обикновена съботна утрин, но момчето не изпитваше желание да остане вкъщи нито миг. Не обичаше да става рано, но тази сутрин беше по-различна. Днес щеше да и я покани на среща. Момичето, което обожаваше от толкова време. Неговата прелестна Джейн! Тя беше момичето на мечтите му от толкова време, почти от както я видя за първи път в гимназията. Още помнеше първия и единствен топъл поглед, получил от прекрасните и очи. Стана когато тя си разпиля чантичката с гримове в коридора и той и помогна да събере безбройните червилца, моливи и други джаджи, които той все още недоумяваше за какво служат. И онова малко огледалце във формата на сърце. И двамата понечиха да го вдигнат и ръцете им нежно се докоснаха... Не успя дори да се запознае с нея. Тя бързаше за среща с Дежеймс... „Прекрасна моя Джейн, дали би обърнала внимание на момче като мен?” Чудеше се Питър докато набираше номера на мобилния и. Имаше го от свой приятел, добре знаещ какво изпитва към нея. Никой не отговори. „Толкова по-добре”, помисли си Питър и реши да я посети в дома и.
Посегна да натисне звънеца. Огромната мраморна врата на къщата всяваше респект у всеки, застанал пред нея. Натисна звънеца веднъж, втори път – никой не отваряше. „Е, днес не е моят ден” каза си Питър и забързано тръгна по алеята. Тъкмо минаваше покрай големия храст във формата на орел в двора, когато чу глас зад себе си.
- Мога ли да Ви помогна? – попита мъж на средна възраст, облечен в тъмнозелоен гащиризон и гумени ботуши – Аз съм градинарят. Навярно търсите Джейн. Не съм я виждал тази сутрин. Сигурно е в стаята си. Ще Ви отворя.
- Благодаря – отвърна момчето и забрави всичко, което си беше намислил да и каже, когато разбра, че наистина ще я види.
- Последвайте ме, моля!
Не след дълго Питър стоеше сам пред стаята и. Поне онзи мил човек, градинарят, да беше там, за да му дава кураж, но уви... Момчето почука на снежнобялата врата, но никой не отвори. Чу странен шум. Стори му се, че някой плаче. Но, възможно ли е, тя, приказнокрасивата и винаги усмихната Джейн, да плаче? Сякаш неусетно и някак несъзнателно той открехна вратата на стаята и... О, Господи! Тя бе на пода, обляна в сълзи, с разкъсани дрехи и зачервено от плач, срам и болка лице!
- Кой си ти, по дяволите!? Махай се! Остави ме! Никой не бива да ме вижда в този вид – хлипаше тя, а думите и се губеха в мъката, която сърцето и бе затворило.
Питър я гледаше. Очите му бяха изпълнени с любов, не знаеше какво да прави – дали да остане, да се опита да помогне или да си тръгне и да се опита да забрави за случилото се, за това, което бе видял. Но той знаеше, че от съзнанието му никога няма да се заличи принизения и образ на един ангел, загубил крилата си. Такава бе тя за него – ангел, извисен, чист и недостижим за обикновените хора... А тя очевидно не помнеше кой е, не помнеше случката с чантичката, нямаше и представа за чувствата му. Реши да остане. Подаде и ръка, а тя я пое, защото той така или иначе вече я бе видял не в най-прекрасната и светлина, в каквато я познаваха всички останали.
От този ден Питър стана най-добрият и приятел, по-точно единственият и истински приятел на този студен като очите и свят. Бяха заедно винаги, споделяха си всичко и тя винаги знаеше, че има някой, който винаги я разбира и подкрепя. Баща и не одобряваше това приятелство. Можеше ли все пак да се очаква друго, като се има предвид колко богата беше тя, каква класа и финес притежаваше... А той бе едно обикновено момче, но криеше необикновено нежна и силна любов към нея в изстрадалото си сърце.
От ден на ден ставаха все по-близки. Излизаха почти всяка вечер и прекарваха многобройни часове в приятелски разговори. Тя усещаше, че се влюбва и от ден на ден се сбижаваше все повече с него. Усещаше, че може да му вярва и се отдаде на чувствата си изцяло.