2 част
8 сутринта. Поредната сутрин от неговия скучен, непривлекателен и заскрежен от студенината на заобикалящия го свят живот. Питър за хиляден път отвори очите си, които видели много несправедливости от съдбата, предпочитаха да останат затворени за бъдещето, което, според него, едва ли имаше какво по-добро да му предложи... Или имаше? Беше уж обикновена съботна утрин, но момчето не изпитваше желание да остане вкъщи нито миг. Не обичаше да става рано, но тази сутрин беше по-различна. Днес щеше да и я покани на среща. Момичето, което обожаваше от толкова време. Неговата прелестна Джейн! Тя беше момичето на мечтите му от толкова време, почти от както я видя за първи път в гимназията. Още помнеше първия и единствен топъл поглед, получил от прекрасните и очи. Стана когато тя си разпиля чантичката с гримове в коридора и той и помогна да събере безбройните червилца, моливи и други джаджи, които той все още недоумяваше за какво служат. И онова малко огледалце във формата на сърце. И двамата ...