Част 3
Наближаваше краят  на учебната година. Питър и Джейн стояха на крайната маса в едно от любимите на всички млади хора заведение и водеха отнесен разговор. Той усещаше, че са се сближили достатъчно, за да направи първата крачка към нещо по-сериозно. Затвори очи и се наведе към нежното и лице. Устните им се докоснаха леко, като розови листчета през пролетта, понесени едно към друго от вятъра...
В този момент Питър осъзна, че пълно щастие все пак има и искаше единствено целувката им да продължи вечно.
Джейн обаче си беше същата. Флиртовете и и незначителните, според нея, закачки с повечето момчета отново бяха факт и това не се харесваше на Питър. Почти бе забравила неприятната случка с Джеймс, но забравя ли се подобно нещо!? Кристалният и поглед привличаше мъжете повече от всякога в разгара на лятото и не можеше да се оплаче от липса на обожатели. Обичаше Питър, но не отричаше, че обожаваше да приковава вниманието на всеки. А Питър не отричаше, че го забелязва… Той все си потаряше, че си внушава, но и си припомняше, че Джейн е доста привлекателна и никой не би отказал да я има само за себе си. Джейн развяваше русите си коси, мигаше невинно с очи и кръстосваше дългите си крачета колкото се може по-демонстративно. Питър се изнервяше до краен предел, когато поредния непознат я заговаря и бе готов да се сбие за нея във всеки един момент. Не, че не го беше правил вече няколко пъти, но целият свят му беше крив, когато друг докосваше неговата любима.
Докато се разхождаха по познатата главна улица на шумния град, Джейн видя понато лице. Беше изминала почти година, но още щом го зърна, сърцето и се сви и буца се спря в гърлото и. Питър не разбра какво става в първия момент, но пред очите му изникна образът на ангела с пречупени криле. Това беше Джеймс – момчето, причинило толкова страдание на неговото момиче. Джеймс веднага позна бившата си приятелка и с презрение изгледа „съществото” до нея. Не можа да повярва, че тя го е заменила за някой, който не притежава и половината от парите на баща му. Изсмя се силно и изкуствено когато подминаваше двойката и накара много хора да се обърнат след него, а възрастните жени да се разцъкат. Не, че той не бе прибавил не малко „завоевания” към биографията си, но се почувства изместен и дори забравен при вида на Джейн и Питър прегърнати. Реши, че за пореден път ще тръгне да си отмъщава, но сега на мушка беше младото и неопитно момче, чиито ръце обгръщаха тънката талия на русокосата красавица. Да, Джеймс бе едно безсърдечно и незачитащо останалите същество. Не веднъж беше причинявал както физическа, така и психически травми на околните, защото не харесва начина им на мислене или просто завижда на щастието им. Искаше да е господар на всичко и всички, да контролира мислите и чувствата им, да е техният Господ.
 Почувства се огорчен и неговата главна цел от сега нататък бе да спечели Джейн отново и да натрие носа на самозванеца, който се развяваше около „неговото” момиче постоянно. Русокоската отдавна беше сменила номера на мобилния си, но за бившия и не беше трудно да се сдобие с ценния набор от цифри само с една усмивка пред нейните „приятелки”. Обади и се и с огоромно нахалство и заговори, сякаш нищо не се бе случило миналото лято.
- Джейн, скъпа, как си? Отдавна не сме се виждали!
- Какво искаш, Джеймс!?
- Не бъди груба, красавице, няма да те притеснявам. Просто ми беше интересно как върви с новото ти завоевание?
- Не говори така за него! – Джейн не искаше да чува гласа му повече, но обидата и пренебрежението, с които той се отнасяше с Питър, я изнерви – той е чудесен! Не си мисли, че си единствен!
- Не съм си го помислял! – нахално отговори Джеймс – Виж, искам да се видим, да поговорим, да си припомним миналото... Просто приятелска среща, да поговорим за старите времена, знаеш как е.
- Джеймс, защо мислеш, че ще изляза с теб?
- Защото иначе приятелят ти ще се срещне с моите момчета!
- Какво намекваш?
- Знаеш много добре! Довечера в 7 ще те взема.
Джейн се ядоса, но какво можеше да направи? Той щеше да съсипе живота на Питър, а тя не можеше да позволи подобно нещо да се случи.
Всички знаеха, че Джейн не е надарена с твърд характер. Малко или много тя още хранеше чувства към Джеймс и се страхуваше, че може да се поддаде на емоциите си и да изневери на Питър. Сресваше прекрасните си коси, когато в огледалото видя образа на момчето, наранило я толкова много.
- Готова ли си, Джейн?
Гласът му и припомни всички хубави и лоши моменти, които са преживели заедно. Миналото щеше да я преследва навсякъде. Защо ли? Тя не го е обичала истински. Или се лъжеше...
Той и действаше пристрастително. Като дрога обземаше съзнанието и и беше способен да я накара да забрави заобикалящия ги свят, да я изтръгне от реалността. Знаеше го, въпреки, че никога не беше употребявала наркотици.
Вечеряха, поговориха, тя потъна в спомени и без да осъзнава какво прави, се качи в колата му, с нагласата да я закара у тях. Беше изпила само една чаша вино, но се чувстваше замаяна и сякаш знаеше, че прави грешка, тя желаеше да остане с него насаме. Джейн често се отдаваше на интуицията си, а сега тя я водеше към миналото...
Джеймс много добре помнеше този и недостатък и умело го използва. След половин час двамата бяха на брега на морето и се целуваха страстно...