Една мисъл ме прободе и започна да пулсира в главата ми, да ме държи будна, докато най-накрая аз вече не издържах и не реших да напиша нещо по въпроса.
Станах посред нощите, сложих кривите очила и в стаята озарена само от светлината на компютъра започнах да мисля за... любовта. Какво всъщност представлява любовта за хората, които прекалено много пъти са били наранявани, но все пак после пак са прощавали.
Да се влюбиш е все едно изваждаш всичките си вътрешности на масата, оставяйки една голяма, дълбока, кървяща, болезнена рана върху тялото си и мислейки, че някой друг ще ги пази вместо теб. И тогава заставаш в тъмния, прашен ъгъл, чакайки в болка, мизерия и кървейки.
Когато се влюбиш, кожата ти се превръща в прозрачна мембрана и всички виждат твоите чувства и емоции - всичко, което се случва в теб. Вече нямаш едно тъмно, тайно, скрито място в цялата си личност. Душата ти е гола и изцяло омърсена.
Но все пак продължаваш да стоиш в тъмния, мрачен ъгъл и продължаваш да чакаш нещо да се слу ...