Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие.
Няма обезличаване, напротив. Има израстване и стремежът за него е удвоен. Защото има още някой, който вярва в теб.
Има его, но няма егоцентризъм.
И ако не се получи, просто единият е сбъркал увлечението с така желаната и търсена любов.
Може би най-големият хранител на егото ни е любовта.
Защото учи на най-важното.
Как да бъдем най-добрите себе си.