Кой точно е той? Любовта на живота ми... или любовника на живота ми?
Телефонът иззвънява... не поглеждам дисплея, мисля за други неща и отговарям механично и някак отнесено.
- Да? - продължавам да се взирам в монитора на компютъра, но секундното забавяне от другата страна на слушалката приковава вниманието ми.
- Свободна ли си? - изрича до болка познатия глас, който толкова време беше единствената музика, която звучеше в главата ми.
- Да, кажи кога и къде. - отговарям, опитвайки се да се придържам към същия безгрижен тон от началото на разговора.
- Излез пред вас след 20 минути, ще мина да те взема.
И затвори. Сърцето ми бие малко по-бързо от обикновено и на устните ми застива една загадъчна усмивка, но това е нормално след разговор с него.
Преобличам се набързо и си слагам лек грим, като междувременно мисля за отношенията ни. Нормално ли е това? Не ме интересува какво мислят другите, искам да изясня цялата ситуация за самата себе си. Спомням си как преди около година бях така безнадеж ...