Любов ли е, щом всяка нощ заспивам с твоя снимка под възглавницата си? Любовта ли кара тялото ми да изтръпва всеки път, когато чуя песен, напомняща ми за теб? Любов ли е, когато вървейки по улицата, се оглеждам – може би ще си някъде там? От любов ли виждам крилата ти в облаците? От любов ли се сещам за теб всеки път, когато видя падаща звезда и всяко желание е просто да те видя?

            Със сълзи от обич ли се пълнят очите ми, когато ти си зад мен, а от страх аз не се обръщам? Защо те чакам всеки ден на гарата? Защо всяка запалена цигара ми напомня за теб? От любов или от страх не ти се обаждам вечер, когато съм пред входната ти врата? Заради любовта ли нося все още твоя пръстен? Затова ли проверявам имейла си всяка вечер с надежда, че там ще има съобщение от теб? Обичам ли те, щом чета писмото ти почти всяка вечер? Заради любовта ли ароматът на борова гора ми напомня за теб? Заради теб ли обичам дъждовните следобеди?

           Любов ли е, когато всяка сутрин, щом стана, проверявам телефона си, може би си ми писал… Любов ли е, когато мисълта за теб се прокрадва между десетки други мисли и сякаш всичко друго спира да съществува? От любов ли ме е страх да те заговоря, да ти се обадя? Защо всяка сутрин си казвам, че не съществуваш, а вечер си лягам отново с мисълта за теб? От любов ли губя себе си?

           Това любов ли е?