Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака лошият момент да отмине. Но не, трябваше отново да преживее трагедията…
Тогава Алис беше на четиринайсет години. Седеше до прозореца и кърпеше чорапи. Сестра й Сюзан бе излязла да налее вода от кладенеца. Роклята й се белееше сред сухите треви в далечината. Двете бяха сами. Баща им и Франк – съпругът на Сюзън– бяха отишли на лов за елени и вероятно щяха да се приберат чак вечерта.
Алис прибра чорапите в скрина и отвори книгата, която бе получила като подарък за рождения си ден. Авторът бе някакъв шантав англичанин на име Артър Конан Дойл. Тя харесваше историите му, макар че част от тях й се виждаха прекалено страшни. Зачете се и така се откъсна от скучното ежедневие.
Тъкмо приключваше един от ...