Sep 28, 2010, 2:19 PM

Любовно писмо 1-28.09 

  Prose » Letters
9631 0 3
2 мин reading

Любов моя...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата история беше наистина много красива и романтична и трябва да приключи така. Без да се оглеждаме в разплакани очи, без да имаме възможност да кажем думи, за които ще съжаляваме. След като прочетеш това, можеш да останеш сам със мислите си, можеш да плачеш, можеш да викаш, можеш да го скъсаш, да се ядосваш и да ругаеш. Но аз няма да мога да видя това и ще запомня само мислите за мен, усмивките, нежно прошепнатите думи и страстта. Запомни, че повод за раздяла не винаги е липсата на любов. Не! Защото аз те обичам! Обикнах те, както не си бях позволявала преди. Обикнах те без да попитам разума. Обикнах те и забравих света. Това беше най-лесното и простичко нещо, което съм правила. Сякаш цял живот съм се подготвяла за тази среща. Не. Теб съм чакала, за да започне живота ми. Разбираш ли, любов, защо ти пиша? Защото ако те видя ще забравя коя съм и устните ми ще изричат само "обичам те" вместо "не бива". Винаги съм си мислела, че щом си влюбен, всичко друго не е толкова важно. Че има ли човек, който да ти отвръща със същото, няма пречки. Но не е така. Човешките взаимоотношения са много по-сложни, изборите са прекалено много. Когато трябва да избираш измежду двамата си най-любими човека, си готов да продадеш душата си, но някой да ти каже верния отговор. Лесно е да рискуваш собственото си щастие, но какво става, когато и щастието на друг е в ръцете ти? Как е възможно човек да премери дали нещо е по-ценно от доверието?... В сърцето ми валят въпроси, но не намирам ни един отговор. Може би желанията замъгляват преценката ми и намирането на правилни решения. Затова пиша сега. Когато намерих в себе си силата да видя изхода. Изхода от Рая, който имаме със теб. Раят е в споделените мигове любов, но все някога действителността пак пуска времето. Радвам се, че имах това. Ще те търся във всеки друг живот, защото тази любов е търпелива в силата си.
Довиждане, моя любов.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Танче, тъжно, романтично...разумът наделява обаче...случва се за жалост...
  • Благодаря ви!
    Това писмо е, за да покаже, че не винаги оставаме с любовта на живота си... Тъжно е, но...
    Обичам любовните писма. Жалко е, че хората вече не ги пишат. Сега най-милото е може би любовният SMS или e-mail.
  • Ех Таничка...
Random works
: ??:??