Любовно Писмо
Скъпа Любов,
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше,
гледаше красивото Слънце през прозореца далеч навън,
а то си играеше с прекрасните ù руси коси.
Останах вцепенен от всичко, което тя правеше -
всяко нейно движение, всяка мъничка усмивка,
начина по който гледаше надолу за момент,
а след това - направо в мен. Сърцето ми потъна.
Все едно бях онзи ученик, който за първи път
вижда своята най-първа, най-прекрасна любов.
Приближих се към нея и просто я поканих на кафе -
преди работа, ей така - за малко, а тя ми се усмихна.
Докосна лицето ми, целуна челото ми и тихо прошепна -
"Хомосексуална съм, миличък - не си хаби думите.",
след което излезе от препълнения автобус,
където сред цяла тълпа аз останах сам.
Сякаш нещо в мен умря днес, а къде беше ти?
Израснах с мисълта за теб - че те има, че съществуваш.
Къде беше, когато сам в тъмния ъгъл скрит, свит, тлеещ
се мъчих живота си да наредя и да видя още смисъл?
Не, измамна си - лъжа, не те желая, стой далеч!
Ти си просто впечатление за нещо, което изгубих днес.
Върви си, Любов - ще се справя и без теб...
--
К. С., 2010
02 Ноември 2010
© Калин Стайков All rights reserved.
